Утре вероятно ще го осъдят…

…и дано да лежи доживот, защото това е справедливата присъда според извършеното от него.
А отвъд реалния свят във виртуалния се сипят обиди към него или към някой изказал се различно. И макар да е разбираема реакцията на хората спрямо това отвратително дело, до никого ли не достига някаква поука отвъд псувните и гнусотиите, с които го сипят? Пожеланието да му се случи това-и-това в затвора няма да я върне, а още по-малко ще направи света по-добър…

 

Фалшивият Коледен дух пак идва

Всяка година по това време почти по целия свят се налага една атмосфера, която се нарича с милото и топло име „Духът на Коледа“.

Ако правилно разбирам същността на празника, важното е да почувстваш любовта, надеждата, светлината – неща, които не са свързани с материалния свят, който ни заобикаля, а с хората, които са ни най-близки.

Но какво се получава в реалността?

Камиони доставят газирана напитка, която кара хората да се настроят на празнична вълна.

Филми, които на пръв поглед показват истинските ценности и чудесата, които се случват на Коледа (какво всъщност имат общо Коледа и чудесата? Ако Рождество Христово наистина се е състояло, то това изобщо може ли да се нарече чудо??)

http://www.hallmarkchannel.co.uk/highlights.aspx?ID=378

Бонбонени песнички, които ни напомнят, че искаме точно определени хора за Коледа. А защо точно за този празник? И какво общо има празникът със Снежанки, танцуващи по къси роклички или дебелаци в червено-бели одежди?

Като казах дебелаци с червено-бели одежди, що за израждане е легендата за св. Никола?

Намаления на цените, афиширани като такива, за да може обменът на материалните ценности да се поддържа.

И накрая от планиране на дългоочаквани коледни почивки в Испания или Египет, пазаруване по „най-ниски“ цени, гледане на захаросани филмчета или инсталиране на клатещ се китайски дядо Коледа не ни остава време да осмислим защо всъщност празнуваме този ден.

 

Ал Каида стигна и до Рилските езера

Има ли нещо по-страшно от това терористи да извършат атентат срещу лифта към Седемте рилски езера??? Май няма! Честният български бизнес е под заплаха!!!

И внимавайте, това не е всичко – собственици на лифтове, треперете! Терористите притежават повече от един комплект инструменти за рязане, иначе защо ще си забравят ножовките под лифта към езерата?

 

Парламентарен контрол – гласуване на бюджета

Преди малко по БНТ1 предаваха пряко обсъждането и гласуването на Закона за държавния бюджет.
Досега тематиката беше тютюни, здраве и мача на Левски с Виляреал.
Току що гласуваха „За“ спирането на прякото излъчване.
Какво целяха, не знам. Според мен беше по-добре да го оставят. Точно взе да ми става интересно. Или ще го предават, или няма. Иначе няма смисъл само да го пускат, за да „дразнят народа“.

 

За дългите планински преходи

Отвреме-навреме се замислям за радостите и проблемите, с които се сблъскват планинарите, които се решават на дълги преходи из нашите планини по сравнително по-малко масовите маршрути. Причислявам Ком-Емине, когото започнах преди няколко месеца на части (първа и втора), към по-малко масовите, тъй като не е за всеки и не всеки би се отказал от удобството да се качи с лифт донякъде и да си спести поне 1/2 от маршрута; както и да спи в хижа и на следващия ден да продължи по-нататък, вместо да се прибере в хотелчето в ниското и да яде кебапчета и пие ракия.
Не се приемам за опитен планинар, макар че смятам, че съм по-издържлива от хората с ракиите и кебапчетата. Но в никакъв случай идеята ми не е да се заяждам с тях, напротив – всеки сам решава какво е за него.
Има някои неща, които не правят задачата на българския планинар особено приятна на моменти. А те са:
– някои хижи не работят, а се намират на ключови места. По-запалените носят чували и палатки, но за средностатистическите посетители на планината е необходимо да има къде да преспят и да пийнат горещо чайче.
– маркировката не се поддържа, на някои места е толкова лоша, че се чудя как не съм решавала все пак да продължа и да разчитам на случайността.
– преминаващите не винаги се грижат да поддържат пътеката в нормално и разпознаваемо състояние. В един участък от Ком-Емине ни се наложи да разчистваме сами пътека, която скоро храстите ще погълнат, ако всеки преминаващ подминава някак и не се грижи.
– надявам се хората, които поздравяват в планината, да са повече, след като лично съм го правила в различни моменти. Не че е казано, че е задължително, но си е като неписано правилов планината. Какво по-хубаво от това да вървиш дълго време без да срещнеш никого и когато видиш човек, да се поздравите като близки. 🙂

И ако има негативни неща, за които съм склонна винаги да се оплаквам, има доооооста повече позитивни, с които мога все пак да се похваля, че винаги ми правят впечатление  и ме радват.

Хубавите неща са, че имаш възможност да се съсредоточиш само върху прехода и удоволствието от него. Можеш да тръгнеш рано сутрин без денят ти да започва с вдишване на автомобилни изпарения и ще завършва пак по същия начин.

Можеш да береш познати гъби, боровинки, къпини, малини и това да не ти струва нищо!

Страхотно е да вървиш дълго време и най-накрая да видиш заветната думичка „вода“ изписана на някое дърво или малка чешмичка встрани от пътеката.

Можеш да се припичаш на слънце и да лежиш на тревата, без да се притесняваш за кърлежи, неща, които кучетата оставят след себе си и т.н.

Можеш да си събереш смола от дърветата и ако имаш печка на твърдо гориво вкъщи/на вилата – да „ароматизираш“ стаята с естествени аромати, а не закупени от магазина. Можеш да се наслаждаваш на превъзходните гледки, които се откриват на 360 градуса около теб.

И така… Следващият път изброените позитивни неща отново ще бъдат повече от негативните… 🙂

 

Dnes.bg не си четат сигналите за грешки

За втори път изпращам сигнал за правописна грешка в един текст, публикуван на сайта dnes.bg

Цитирам второто писмо:
Моля да си оправите правописната грешка в долупосочената статия:
http://www.dnes.bg/sofia/2009/10/14/stolichani-prevzemat-zeleni-ploshti-praviat-si-parkingi.79188#comment-newest

„Някой по-предприемчиви софиянци“ – трябва да бъде „някои“, а не „някой“.

Може да е дребнаво, може и аз да не съм перфектна в това отношение (а със сигурност не съм!), но е изключително дразнещо журналист да показва слабо владеене на български език. Нехайното отношение към езика може да говори и за нехайно отношение към съдържанието. Което, от своя страна, проваля цялата идея за новинарски сайт. Ще чакам да се поправят.

 

Лица и събития, на които не им е мястото тук.

Странично погледнато, ето някои неща, на които не им е мястото тук:

1. „Перла“, „Отдаденост“, „Грозната Бети“. Шаблонът е еднакъв и почти никога краят не отговаря на действителни лица и събития. Създава се едно чувство на предопределеност на живота. Отначало труден, но краят винаги е щастлив. Целта им е да откъсват от реалността, но освен да откъсват от реалността по желание, го правят и по нежелание в аспекти, неподозирани и нежелани от зрителите.
2. Фасовете върху плочките на автобусната спирка. Видът на чисти плочки е нещо непонятно за средностатистическият човек.
3. Псевдо-шоумени, говорещи на сериозни теми и изкривяващи през своите ненормални възприятия за живота важни негови аспекти. Принизяващи със своето влияние тези теми до ниво, до което техните зрители да възприемат тези теми от живота от една по-проста страна, унищожавайки по този начин (желанието за) наченките на разсъждение на едно по-задълбочено равнище от страна на въпросните зрители. Ракията е най-важна. Слави и Азис я сервират всеки ден.
4. (: Не, това не е усмивката-огледален образ на стандартно приеманият емотикон за усмивка. Това са две очи с навъсени вежди над тях. Така навъсени, че са се събрали в една. Навсякъде ги виждаме. Често тези свъсени вежди са резултат не от скорошни причини за тъга, а от рефлекс, придобит, докато гледаш пътуващите заедно с теб в трамвая. Или заради засеклия те току що „шофьор“.
5. Книгите, предлагани от вестници от типа на „24 часа“ и „Труд“, опитващи се да се представят за „културни“ и търгуващи с желанието на читателите им да се образоват. Същите тези читатели няма да си купят тези книги от „Славейков“, те ще си ги вземат от „24 часа“ или „Труд“, защото някак е по-приятно да си създадеш колекция от дебели книги, които са опаковани в такива приятни цветове, които си пасват един с друг. При това книгите са номерирани и си създаваш цяла истинска колекция.
6. Официалното прерязване на лента на голям обект. Това е толкова банално, че вече не би следвало да е новина. Утре Бойко ще пререже лентата на метрото, въпреки че вече не е кмет на София, вдругиден ще открие фабрика за панталони в Петрич, след седмица Първанов ще направи първа копка за построяването на най-модерния цех за производство на кренвирши. Да, кренвирши се пише с „Н“, но това не е важно, тъй като журналистката си е свършила работата и е публикувала платената статия за изкопните дейности, а вече кой ще гледа за граматика, не е важно. Важното е да има храна за народа, културата бездомните кучета я яли. Всъщност не, те също ще искат кренвирши.
7. Сметосъбиращите фирми. Когато няма да има някой, на когото да му е работа да събира боклука, може би най-накрая някои хора ще се научат да не си изхвърлят торбите с боклук през прозореца на блока, да не си изпускат случайно опаковките от вафла от перона надолу към ж.п. релсите (Че то няма да се види изобщо, какъв е проблемът?) или кутията от цигари от прозореца на автомобила.
8. Ненужните драсканици из форумите, които свидетелстват единствено за:
а\ниското образование (да, „образование“ се пише с две „о“) на автора на коментара;
б\ниското ниво на използваемост на мозъчните му клетки, което изобщо няма корелация с горепосоченото ниво на образование;
в\желанието на индивида да си губи времето в ругаене на едни или други политици\бизесмени\спортисти, вместо да върши по-полезна работа или просто да подаде една жалбичка по повод недоволството му от например дупките по улиците, вместо да „поздравява“ кмета;
г\всички изброени.
8. Асансьорите в офисите, тъй като шофьорите затлъстяват и ако не могат да се откажат от колите си или поне да спортуват, могат поне да броят стълбите нагоре.
9. Еднаквостта на чалга певиците. Поне ако не изчезне като динозаврите, тази музика трябва да бъде изпълнявана от уникални изпълнители, а не такива, правени по калъп. Или всъщност това няма да стане, защото идеята й е точно да създава „звезди“ по калъп и, както „Перла“ в т.1, да предопределя мисловното и ценностно развитие на средностатистическия слушател. Промиването на мозъци става доста лесно със средства, влияещи директно и много силно върху слуха и зрението. Мозъците се поддават пред добре изглеждащите хора от екрана, които им представят една захаросана версия на живота, описван така или иначе в сапунените сериали и една идеалистична версия на техния собствен живот, който никога не се е осъществил според плановете.
10. Утопичното същество, което всъщност не се оказва толкова утопично, а именно мутрата-почитател на културата и изкуството. В хола има изключително ценен артефакт от епохата на траките точно преди присъединяването на днешните ни територии към Римската империя. А онази огърлица от ранния период на Първото българско царство я намерих изключително трудно (но законно;)). Не мога да отделя повече време, тъй като отивам на откриването на нов мол, където ще има и модно ревю – жена ми ще дефилира с най-скъпата рокля. После с нея отиваме на коктейл с благотворителни цели. Каквото остане от събраните пари след покриването на разходите по коктейла, ще отиде за децата-сираци. Иначе ние много си падаме по културата, имаме вкъщи цяла стая само с книги по рафтовете на скъпите лавици. Една дизайнерка я проектира специално за нас на половин цена, като наблегна на кафявото и бледооранжевото. Книгите, естествено, са световна класика и подвързани с много скъпи корици. Така че не ги пипай, че ще ги изцапаш – а пипнеш, а съм повикал охраната с кучетата да те изритат от тук. И да пишеш в списанието, че сме много културни. (Казахме ти „Добър ден“ на вратата).

Е да, но са тук. По-леко ще се преглътнат с усмивка…