Отвреме-навреме се замислям за радостите и проблемите, с които се сблъскват планинарите, които се решават на дълги преходи из нашите планини по сравнително по-малко масовите маршрути. Причислявам Ком-Емине, когото започнах преди няколко месеца на части (първа и втора), към по-малко масовите, тъй като не е за всеки и не всеки би се отказал от удобството да се качи с лифт донякъде и да си спести поне 1/2 от маршрута; както и да спи в хижа и на следващия ден да продължи по-нататък, вместо да се прибере в хотелчето в ниското и да яде кебапчета и пие ракия.
Не се приемам за опитен планинар, макар че смятам, че съм по-издържлива от хората с ракиите и кебапчетата. Но в никакъв случай идеята ми не е да се заяждам с тях, напротив – всеки сам решава какво е за него.
Има някои неща, които не правят задачата на българския планинар особено приятна на моменти. А те са:
– някои хижи не работят, а се намират на ключови места. По-запалените носят чували и палатки, но за средностатистическите посетители на планината е необходимо да има къде да преспят и да пийнат горещо чайче.
– маркировката не се поддържа, на някои места е толкова лоша, че се чудя как не съм решавала все пак да продължа и да разчитам на случайността.
– преминаващите не винаги се грижат да поддържат пътеката в нормално и разпознаваемо състояние. В един участък от Ком-Емине ни се наложи да разчистваме сами пътека, която скоро храстите ще погълнат, ако всеки преминаващ подминава някак и не се грижи.
– надявам се хората, които поздравяват в планината, да са повече, след като лично съм го правила в различни моменти. Не че е казано, че е задължително, но си е като неписано правилов планината. Какво по-хубаво от това да вървиш дълго време без да срещнеш никого и когато видиш човек, да се поздравите като близки. 🙂

И ако има негативни неща, за които съм склонна винаги да се оплаквам, има доооооста повече позитивни, с които мога все пак да се похваля, че винаги ми правят впечатление  и ме радват.

Хубавите неща са, че имаш възможност да се съсредоточиш само върху прехода и удоволствието от него. Можеш да тръгнеш рано сутрин без денят ти да започва с вдишване на автомобилни изпарения и ще завършва пак по същия начин.

Можеш да береш познати гъби, боровинки, къпини, малини и това да не ти струва нищо!

Страхотно е да вървиш дълго време и най-накрая да видиш заветната думичка „вода“ изписана на някое дърво или малка чешмичка встрани от пътеката.

Можеш да се припичаш на слънце и да лежиш на тревата, без да се притесняваш за кърлежи, неща, които кучетата оставят след себе си и т.н.

Можеш да си събереш смола от дърветата и ако имаш печка на твърдо гориво вкъщи/на вилата – да „ароматизираш“ стаята с естествени аромати, а не закупени от магазина. Можеш да се наслаждаваш на превъзходните гледки, които се откриват на 360 градуса около теб.

И така… Следващият път изброените позитивни неща отново ще бъдат повече от негативните… 🙂

Advertisements