Странично погледнато, ето някои неща, на които не им е мястото тук:

1. „Перла“, „Отдаденост“, „Грозната Бети“. Шаблонът е еднакъв и почти никога краят не отговаря на действителни лица и събития. Създава се едно чувство на предопределеност на живота. Отначало труден, но краят винаги е щастлив. Целта им е да откъсват от реалността, но освен да откъсват от реалността по желание, го правят и по нежелание в аспекти, неподозирани и нежелани от зрителите.
2. Фасовете върху плочките на автобусната спирка. Видът на чисти плочки е нещо непонятно за средностатистическият човек.
3. Псевдо-шоумени, говорещи на сериозни теми и изкривяващи през своите ненормални възприятия за живота важни негови аспекти. Принизяващи със своето влияние тези теми до ниво, до което техните зрители да възприемат тези теми от живота от една по-проста страна, унищожавайки по този начин (желанието за) наченките на разсъждение на едно по-задълбочено равнище от страна на въпросните зрители. Ракията е най-важна. Слави и Азис я сервират всеки ден.
4. (: Не, това не е усмивката-огледален образ на стандартно приеманият емотикон за усмивка. Това са две очи с навъсени вежди над тях. Така навъсени, че са се събрали в една. Навсякъде ги виждаме. Често тези свъсени вежди са резултат не от скорошни причини за тъга, а от рефлекс, придобит, докато гледаш пътуващите заедно с теб в трамвая. Или заради засеклия те току що „шофьор“.
5. Книгите, предлагани от вестници от типа на „24 часа“ и „Труд“, опитващи се да се представят за „културни“ и търгуващи с желанието на читателите им да се образоват. Същите тези читатели няма да си купят тези книги от „Славейков“, те ще си ги вземат от „24 часа“ или „Труд“, защото някак е по-приятно да си създадеш колекция от дебели книги, които са опаковани в такива приятни цветове, които си пасват един с друг. При това книгите са номерирани и си създаваш цяла истинска колекция.
6. Официалното прерязване на лента на голям обект. Това е толкова банално, че вече не би следвало да е новина. Утре Бойко ще пререже лентата на метрото, въпреки че вече не е кмет на София, вдругиден ще открие фабрика за панталони в Петрич, след седмица Първанов ще направи първа копка за построяването на най-модерния цех за производство на кренвирши. Да, кренвирши се пише с „Н“, но това не е важно, тъй като журналистката си е свършила работата и е публикувала платената статия за изкопните дейности, а вече кой ще гледа за граматика, не е важно. Важното е да има храна за народа, културата бездомните кучета я яли. Всъщност не, те също ще искат кренвирши.
7. Сметосъбиращите фирми. Когато няма да има някой, на когото да му е работа да събира боклука, може би най-накрая някои хора ще се научат да не си изхвърлят торбите с боклук през прозореца на блока, да не си изпускат случайно опаковките от вафла от перона надолу към ж.п. релсите (Че то няма да се види изобщо, какъв е проблемът?) или кутията от цигари от прозореца на автомобила.
8. Ненужните драсканици из форумите, които свидетелстват единствено за:
а\ниското образование (да, „образование“ се пише с две „о“) на автора на коментара;
б\ниското ниво на използваемост на мозъчните му клетки, което изобщо няма корелация с горепосоченото ниво на образование;
в\желанието на индивида да си губи времето в ругаене на едни или други политици\бизесмени\спортисти, вместо да върши по-полезна работа или просто да подаде една жалбичка по повод недоволството му от например дупките по улиците, вместо да „поздравява“ кмета;
г\всички изброени.
8. Асансьорите в офисите, тъй като шофьорите затлъстяват и ако не могат да се откажат от колите си или поне да спортуват, могат поне да броят стълбите нагоре.
9. Еднаквостта на чалга певиците. Поне ако не изчезне като динозаврите, тази музика трябва да бъде изпълнявана от уникални изпълнители, а не такива, правени по калъп. Или всъщност това няма да стане, защото идеята й е точно да създава „звезди“ по калъп и, както „Перла“ в т.1, да предопределя мисловното и ценностно развитие на средностатистическия слушател. Промиването на мозъци става доста лесно със средства, влияещи директно и много силно върху слуха и зрението. Мозъците се поддават пред добре изглеждащите хора от екрана, които им представят една захаросана версия на живота, описван така или иначе в сапунените сериали и една идеалистична версия на техния собствен живот, който никога не се е осъществил според плановете.
10. Утопичното същество, което всъщност не се оказва толкова утопично, а именно мутрата-почитател на културата и изкуството. В хола има изключително ценен артефакт от епохата на траките точно преди присъединяването на днешните ни територии към Римската империя. А онази огърлица от ранния период на Първото българско царство я намерих изключително трудно (но законно;)). Не мога да отделя повече време, тъй като отивам на откриването на нов мол, където ще има и модно ревю – жена ми ще дефилира с най-скъпата рокля. После с нея отиваме на коктейл с благотворителни цели. Каквото остане от събраните пари след покриването на разходите по коктейла, ще отиде за децата-сираци. Иначе ние много си падаме по културата, имаме вкъщи цяла стая само с книги по рафтовете на скъпите лавици. Една дизайнерка я проектира специално за нас на половин цена, като наблегна на кафявото и бледооранжевото. Книгите, естествено, са световна класика и подвързани с много скъпи корици. Така че не ги пипай, че ще ги изцапаш – а пипнеш, а съм повикал охраната с кучетата да те изритат от тук. И да пишеш в списанието, че сме много културни. (Казахме ти „Добър ден“ на вратата).

Е да, но са тук. По-леко ще се преглътнат с усмивка…

Advertisements