Тези дни все повече си припомням книжката на Оруел. Реалността започна да прилича все повече на литературен сюжет.

Вчерапо новините ми беше съобщен, че е възможно трафикът от е към мен през интернет да бъде следен за целите на сигурността. Подпечатано с цяла наредба.

Какво да добавя в повече към това, което писа Eneya и към отвореното писмо.

За съжаление не мога да присъствам на протеста в четвъртък, но все пак ми остава да използвам интернет… нали така или иначе ще следят и аз какво пиша, така че мнението ми ще достигне до тях по този начин.

В какво се превръщаме? В държавата, където властва Големия брат ли? ОК, големите го правят – САЩ от доста време, както разбирам,за Русия не съм чула нищо конкретно, но там нали всичко е възможно. Добре, но каква е нашата цел? Толкова ли сме заплашени? Все едно всички терористични групи са се събрали и обединили срещу нас? Каква защита осигуряват тогава българските закони, след като се издава подобна наредба (а не е ли тя в противоречие на закона за защита на личните данни и след като е просто наредба, да губи сила?). Не са ли лични данните, които аз съхранявам или обменям някъде в мрежата?

И най-важното: не е ли тази наредба нещо като „след дъжд – качулка“? Не е ли по-важно да се вземат превантивни мерки за борба с престъпността, а не последващи? В коя ли не област е доказано, че превантивните са по-ефективни и спестяват средства. Последващите се препоръчват едва в краен случай. Добре, някой може би е искал да се справи най-накрая с „лошите“, но много други са видели в този метод безкрайни възможности за манипулация. Безсмислено е да споменавам колко полезно може да бъде огромно количество информация за голям брой хора в рамките на една страна за хора, които искат да управляват тази страна.

Тъжно. Скоро се говореше за новата служба за сигурност. Сега и това като капак… Нима времето се върти назад? 2008…2007…1984? И реалната, и оруелската 1984-та…