януари 2008


Колко интересен е животът в България. Това място – рай за туриста и магнит за англичанина-пенсионер е толкова уникално. Свидетел за огромен подкуп ще се страхува за живота си, защото някой там в съдебната система е много близък с обвинените в корупция. Дотам, че да не вярва, че има бъдеще за него в страната.

Е, всеки си е малко или много виновен за нещо, кой ли може да се похвали, че няма грехове? Жертвата може вчера да е била от другата страна.

Но фактите са си факти и не ни интересува какво е било, а какво е сега. А сега не е особено нормално някой да свидетелства против някого. Защо ли? Защото не е прието за нормално някой да си опропастява живота, само за да не даде някакви си 50 000 лева днес, утре кой знае колко и завинаги душата си.

Днес гръмна поредната неприятна новина от банковия сектор: засечена е измама, причинила загуби за около 5 млрд. евро на Сосиете Женерал. Новината гласи, че един-единствен служител – Жером Кервиел, е отворил дълги позиции на фючърси върху европейски пазарни индекси; след последните дни на вълнения на световните пазари загубите са достигнали невероятната сума от около 5 милиарда евро! Твърди се, че той и само той е виновен за измамата, като е успял да осъществява транзакциите, като умело ги е прикривал, използвайки опита си в банката за процедурите по управление на риска.

Оставяйки настрани факта, че предстоят тежки дни за Сосиете Женерал и се говори (естествено) за поглъщане на банката, днешната новина ми навява няколко теми за размисъл.

Първо, интересно и много съмнително е как е възможно около една година един-единствен служител да извърши подобни сделки и да остане извън обсега на всевъзможните контролни звена на банките?

Второ и нещо като продължение на първото, изглежда въвежданите през последните няколко години все по-драконовски мерки все пак могат да бъдат подминати – и то твърде възможно от само един човек. Basel II в крайна сметка въвежда много изисквания при управлението на операционния риск (а ако не се лъжа този попада в тази категория), но от изисквания до изпълнение има много разстояние.

Трето, това е поредният удар по световната банкова система след отчетените загуби за милиарди долари от най-големите: Citibank, JP Morgan Chase, Bank of America, ABN Amro, HSBC, ING и други по повод кризата с ипотечните кредити в САЩ. Естествено, управителят на френската централна банка не пропусна да направи станрадтното в такива случаи изявление, че SG се е съвзела само за няколко дни, всичко е наред, следователно клиентите да спят спокойно. Но специално във Франция нещата едва ли ще са същите. А доколкото мога да предположа, на други места в Европа – също. Може би това ще е повод за поредните обсъждания на ниво ЕС, Европейска централна банка е други институции, въвлечени в историята, да мислят какво да се прави оттук нататък. Вече споменах за притесненията на обикновените хора, ползващи даден банков продукт в системата, дали парите им са на сигурно място. Чак до паника едва ли ще се стигне, но съм сигурна, че настават нови времена на банковия пазар: хората все по-малко ще вярват на уверения, че всичко е наред.

Четвърто, как ли ще се отрази това на българската банкова система? Вероятно никак. Факт е, че другият голям проблем напоследък – този с ипотечните кредити в САЩ, нямаше може би почти никакъв ефект у нас (може и да има, но поне не ми е известно – нека по-големите специалисти да кажат). В този случай е въвлечена банка със сравнително активно присъствие на българския банков пазар. От финансова гледна точка, при положение, че още от днес е взето решение от централата във Франция за допълнителна емисия на акции за финансиране на създадената дупка в баланса, едва ли ще се очаква нещо да повлияе на нормалното функциониране в България. Честно казано се съмнявам изобщо да има някакви сътресения в тази област. От гледна точка на паниката – там вече нещата са други. Новининрските емисии винаги избират най-стряскащия начин за съобщаване на подобни новини. Но си мисля, че нещо, случило се във Франция, звучи твърде далечно на средностатистическия клиент.

Интересно ми е как ще се развие историята по-нататък… Като пето и за финал мога да кажа със 101% сигурност, че това ще е поредният случай, който ще влезе в учебниците след случая с Ник Лийсън и Barings.

Толкова е лесно! Просто никой не я сваля цяла година и през декември 2009 просто отново ще пуснат лампичките. Виенската украса втора употреба на бул. „Витоша“ в пешеходната му част стоя цяла година (снимката долу е от април 2007)

p1090004.jpg

Все още не е изтекъл януари и искрено се надявам този път някой да се погрижи за всичките висящи топки, светещи рекламни надписи и скачащи еленчета. Засега поне няма ефект. Долната снимка е от вчера.

image003.jpg

Ако основанието беше пестене на средства, може би щях да го оправдая до известна степен. Но в случая повечето украси са поставени с финансовата подкрепа на фирми и техни надписи висят над главите ни цяла година. Ако рекламата е определяща за избора на даден продукт, то това е един много добър пример на антиреклама. Дават се пари под мотото „корпоративна социална отговорност“ и същевременно се оставят веселите иначе лампички и топки да се амортизират цяла година, за да се дават после отново ненужно пари за нови.

Другата страна на въпроса: как ще ми харесват и ще ми създават празнично настроение украси, които гледам цяла година? Угаснали и на фона на сивото небе, накацани от гълъбите през слънчевите дни и мокрени от дъжда през есента?

Отговорът ще си го дам сама: и за двете страни на проблема има едно обяснение: явно отговорните за това не ги интересуват нито парите на държавата/частните фирми, нито празничното настроение на движещите се из града…

Изглежда няма да се измъкна от включване в историята с албумите и острова 🙂

Подозирам, че ако пиша описание на темата, ще допринеса за може би едни от най-повтарящите се изречения в българското блог-пространство през последните 1-2 месеца. 🙂 Затова директно:

Правилата на играта за участниците в нея са:

-> цитира този пост;

-> цитира този, който го е посочилvilekula.wordpress.com

-> изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко) като споделя повече за тях и за избора си

-> посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото.

И така, отправям предизвикателството към: katsarov, bella, simplyblue

А ето и албумите, подредени по изпълнители в азбучен ред:

1. Beastie Boys„Hello Nasty“

Поредното нещо, което изпробвах, чувайки за него от братовчед ми. 🙂 Какви ли са пък тези Beastie Boys? Защо ли да не ги чуя? Купих си заветната касетка (по това време вече продаваха оригинални) на пазара „Красно село“. Далечната 1999… Горе-долу по това време и може би благодарение на тази музика се запалих по слушането навсякъде и основно в градския транспорт. Доста настроение създаваше, особено в студената зима, през която го купих.
„Най-моята“ песен: „I Don’t Know“

2. Depeche Mode„The Singles 86>98“

Отново за пръв път чух за тях чрез братовчед ми още в началото на 90-те чрез множеството плакати по стените на стаята му и въртящите се по касетофона песни. Винаги съм ги харесвала, но само толкова, колкото като видя или чуя нещо тяхно и да си тананикам текста часове след това. Едва преди няколко години нещата се промениха. Песните в този албум, макар и писани през различни години и на различни теми, някак си обобщават чувствата, които навява слушането на тяхната музика. В представата ми са записани като изобразяващи мрачно време, време на неизбежни промени, които, макар и да са свързани с неприятни неща, все пак след себе си водят нова надежда. Именно затова не възприемам музиката им като депресираща, наркоманска или каквито там други определения се измислят.

„Най-моята“ песен тук не е една, а са цели три: „Enjoy The Silence“, „Walking In My Shoes“ и „Only When I Lose Myself“

3. Faithless„Outrospective“

Един доста неясен период. Ново начало, също както и звученето в албума. Ходих и на концерта, макар че след това сякаш не беше същото. Днес Faithless звучат също толкова добре, но аз съм се променила. Точно тогава това беше музиката на своето време.

„Най-моята“ песен: „Crazy English Summer“

4. Juno Reactor„Shango“

Много специална музика. Още от първите звуци се запалих. „Solaris“ беше може би първото нещо, което чух от Juno Reactor и оттогава досега не спирам да ги слушам. Вървиш си по улицата и сякаш летиш в друго измерение. Определено не е за всеки: не всеки може да разбере и оцени качеството на това, което Juno правят. „Shango“ е поредното различно нещо, което формацията предприе. И преди, и след този албум тази музика просто разтърсва…

„Най-моята“ песен (макар и „песен“ да не е най-точната дума тук): „Pistolero“ (в момента дори телефонът ми звъни с нея)

5. Queen„Greatest Hits“

Началото на всичко. Изобщо. В далечната 1990 или може би 1991 г. малката Цвети се разхождаше в един голям магазин в центъра на Сандански, където беше на лятна почивка с родителите си. В магазина беше почти празно, май това й беше един от малкото случаи, в които се сблъскваше с дефицита и разбираше, че го има. На празната витрина тип маса със стъкло отгоре имаше много малко касетки и вниманието й беше привлечено от една пиратска касетка на Queen. Днес не ми е изцяло ясно дали съм била насърчена от баща ми, който си е фен на групата от доста отдавна – като ми е подсказал да си я поискам, но едно е сигурно: от този момент нататък, освен че започна по-съзнателната част от живота ми, също и музиката стана неразделна част от него. Затова и този албум ми е най-скъп от всичките и на него отделям най-много място тук. И така, след време започнах да се опитвам да си превеждам заглавията, после изнамерих и някакви текстове: това си беше нещо като първи уроци по английски. С братовчедка ми въртяхме касетките и пеехме песните им по цял ден (Пав, ако четеш това, със сигурност се сещаш за голямото чудене за гласовете в „Under Pressure“).

„Най-моята“ песен: „Don’t Stop Me Now“

6. Vangelis„Blade Runner OST“

Първото нещо, което ми идва наум, когато чуя нещо от този албум, е спокойствие. Спомени от много отдавна. Хубави спомени. 🙂

„Най-моята“ песен: „Tales Of The Future“

7. Westbam„DJF125“

Началото на техно-манията. Доста ясна връзка с ученическите ми години. Всеки път, когато се сетя за него, се сещам и за тогавашните времена. И на стрийт-паради ходих, а една от мечтите ми беше да отида на Love Parade в Берлин. С Westbam, също и всички участващи в Love Parade и Members Of Mayday имах на своя страна силно оръжие против набиращата по това време скорост чалга. Въпреки че едва ли и без нея щях да попадна в клопката на поп-фолка, определено албуми като този ме идентифицираха като различна от тълпата по това време. А както е известно, това да не бъдеш част от тълпата е много интересно.

„Най-моята“ песен (отново „песен“ не е уместно, но се придържам към формата): Time Zone – „World Destruction“

Това е. Благодаря за вниманието и до следващата песен. 🙂

И така, беше доста неприятно изживяване. Не съм предполагала, че инсталирането на даден софтуер може да отнеме толкова много време. Също както и деинсталирането му.

Преди седмица си сложих Cisco VPN Client, като преди повече от 2 седмици бях започнала да го инсталирам. Мисля да пропусна скучното и да премина направо към съществената част. Наложи се да деинсталирам програмата и пак да я инсталирам. Дотук добре. Но… през Uninstall от самия софтуер не стана. Add/Remove Programs уж успя да деинсталира, но при последващите ми опити да инсталирам наново, постоянно попадах на

Error 28000: Before installing the Cisco Systems VPN Client 5.*, you must uninstall the previous version of Cisco Systems VPN Client 5.*, using the Add/Remove Program Files option in the Control Panel. Then restart your system.

В тези моменти си мечтаей да мога да си разговарям с Vista и тя да ме разбира. За да й кажа, че ВЕЧЕ съм деинсталирала програмата.

Опитах какво ли не: различни комбинации и по-стари версии на софтуера – нищо. Ръчно деинсталиране (включително от Registry-то) – пак нищо. Ровене из форуми и разни съвети за quiet uninstall+install през Command promt…нищо!!!!!!!

Накрая имах късмета да ми препоръчат точната програма: WinASO.

И какво се оказа??? Оказа се, че въпросната програма намери записи в registry-то на места, където не съм и предполагала, че може да има инсталирани файлове на софтуера, особено след като тези места никой не ги беше споменавал във всевъзможните форуми из интернет.

Накрая стана и всичко тръгна нормално, но… една седмица от живота ми отиде в нерви по процеса на инсталиране. Поредният пример за нещо, което не работи както трябва. Все пак в случая Vista може и да не е изцяло виновна..с XP също се появява същата грешка. Интересно защо от Cisco не са предприели нищо? Това се случва още от версии 4.* и сега и с версии 5.*? Или може би предпочитат да не инвестират в цялостно решение, а да предлагат само фиксове на потребители, които допълнително си заплащат…? Или може би не ги разбирам аз тези неща 🙂

Хубавото в случая е, че поне свикнах изцяло вече да не викам неволята и вместо да стоя и да се вайкам, изпробвах доста варианти за разрешаване. Дори и днес се бях подготвила психически да се ровя из форуми, дори вече за пореден път четох инструкциите при инсталирането на софтуера за VMC устройството. Но за късмет или от уплаха, Vista или софтуера не направиха никакъв проблем и вече си имам нормално функциониращ мобилен интернет през 3G мрежата. HSDPA покритие вкъщи: не е зле 😀

 

Допълнение:

Забелязах, че няма много информация за проблема, дори на английски, а какво остава за българските страници и форуми. Давам линк към форума, в който съм описала начина на разрешаване на проблема: тук.

Всеизвестен факт е, че на прага на всяка нова година човек си пожелава хиляди хубави неща и най-вече си обещава да направи много повече, отколкото през изминалата година – коренно да промени живота си към по-добро:

– да смени крушката пред входната врата на апартамента, тъй като изгоря преди няколко месеца;

– да спи 8 часа, а не 6.3 часа;

– да планира какво да харчи вместо да харчи за всичко останало освен планираното

и т.н.

В така нататък естествено се включват безброй други варианти на обещания за личния живот, за работата, за околните…

Какво се случва обаче на 02.01 всяка година? На 01.01 сънят и евентуално изпития алкохол са си казали думата и на 02.01 вече магията на Коледа и блясъкът на новогодишната нощ са си заминали на почивка за около 360-65 дни и човекът не си спомня какво си е пожелал. Дори и дали изобщо си е пожелавал нещо. Или пък си спомня, но решава, че пожеланието е за 365 дни и има време до 364-тия, може и тогава да се направи нещо за причината за обещанието.

Тук идва един много сладък момент: има си и пищови за тези обещания/пожелания. Често срещаните напоследък късметчета са си направо подсказки за това, което искаме да постигнем през новата година. Пожелаваш си нещо, а късметчето по някаква случайност ти напомня за това пожелание и буквите те удрят по челото всеки път, когато се разровиш в чантата или якето си и намериш окъсаното и смачкано парче хартия. „Осмисляне на живота“ – това ми напомня, че за живота ми е важно да постигна това, което см си обещала: да сменя крушката пред входната врата, като това ще стане само ако съм си осмислила живота преди това!

Хайде, стига. Винаги става едно и също. Правим ли обещания за промени в живота си в условията на ключови моменти или по официални поводи, накрая изходът в повечето случаи е един: нищо!

Обещанията трябва да се правят през цялата година, не трябва да има само точно определени дни за това – новогодишната вечер, рожденият ден и т.н. Колкото повече се забързваме в ежедневието си, толкова повече забравяме, че само едното пожелание на фона на фойерверките и гърмящите пиратки не може да ни донесе желаната промяна. Едно късметче също не може да помогне повече от това да напомня за себе си при ровенето в чантата или якето, докато собственикът на споменатите не реши да ги разчисти и да изхвърли и късметчето (естествено, с обещание към себе си да запомни съдържанието му).

Самата реалност го изисква всеки ден да се държим така, все едно е Нова година и да си напомняме съвсем реално какво искаме да постигнем – със или без омазнени от баницата късметчета. Нали искаме да променим нещо? Всеки ден трябва да се борим за него. Иначе същата тази реалност ни удря по челото също както и късметчето. За съжаление по-болезнено:

– снегът ни затрупа и хора загиват не заради яростта на природата, а заради нехайството на останалите хора. Справка: банки, Варна, козирка

– трети хора/често съвпадат с вторите/ използват всеобщото объркване и с няколко твърди точно подбрани думи само за няколко дни си надграждат рейтинга. Справка: софийските снежни неволи, ББ-то

И в такива условия може ли човек да не се запита: защо ми е да си пожелавам хубави неща на точно определени дни, като борбата ще е през цялата година?

Нищо, все пак още си пазя късметчето. Малко е мазничко заради баницата, но поне има с какво да се занимавам в градския транспорт, докато автобусът е в задръстване.