юни 2008


Време беше и аз да се включа в тази инициатива, вместо само да на думи да показвам, че ме е грижа за околната среда.

На фона на все още всеобщото мнение, че няма смисъл от разделно събиране, защото  а) накрая отиват на едно място, б) една птичка пролет не прави, аз с моя си инатлив стил се заех да го правя въпреки а) и б).

Първо, компаниите вече започнаха да изграждат заводи за преработка на отпадъците и имат сериозния финансов интерес да получават възможно най-големи количества „суров материал“.

Второ, една птичка може да не прави пролетта, но ако няколко други птички я видят и решат, че е време и те да се проявят, някак ще се приложи ефекта на мултипликацията и току виж пролетта дошла и на нашия праг.

А самите ползи за обществото от разделното събиране не се изразяват само в това да ни е по-чисто, като не запълваме огромни пространства с бавноразлагащи се отпадъци. Ефектът може да бъде и косвен под формата на:

*развитие на бизнеса в тази област, следователно и повече работни места

*по-ниска себестойност на крайния продукт на фирмите от производството, след като са калкулирани разходите за опаковки или други разходи. Следователно, по-ниска цена на крайния продукт за потребителите. Е, тук може да се поспори доколко цените ще паднат – по-скоро едва ли и ефектът ще се прехвърли изцяло към увеличение на печалбата на производителите. Но при растящи други разходи (например за суровини като пшеница, мляко и др., които са в основата на доста хранителни продукти), поради по-ниските други разходи ефектът от скока на цените на тези суровини ще се отрази в по-малка степен върху крайната цена за потребителите и така инфлацията няма да е на толкова високо ниво, колкото би била, ако нямаше как да бъдат спестени разходите за внос на материал за опаковки.

Анализът ми е доста опростен и определено не се базира на точни цифри, но стига човек да разполага с точната информация примерно от едно предприятие от проезводствената сфера, ефектът може лесно да се проследи.

А сега дотук с анализите, че трябва да слизам, за да изхвърля стъклените бутилки. 🙂

Изглежда навлезе ли човек в някакъв филм, както се изразява една приятелка, си остава за известно време в него. Само сюжетът се изменя, иначе крайният замисъл – не.

Наскоро писах за измамата, на която станах жертва.

Този път не бях аз и не беше съвсем измама, по-скоро шега, но пак попада в общата категория. Звъннали на майка ми от непознат номер и отсреща някакъв глас започнал плачливо „Охх, коремът ме боли, направо умирам, боли ме, боли ме!!!“. Първото нещо, което й хрумнало, е да се притесни много и да започне да звъни на мен, на леля ми, на баба ми.. След като й обясних, че става въпрос или за познатите случаи на изнудване на хора по телефона, или за детска шега, тя се успокои и аз предприех действия.

Още от факта, че обадилият/ата се не си беше сложил CLIR и майка ми успя да ми даде номера, от който са звъннали, ми стана ясно, че това е работа най-вероятно на някой скучаещ тийнейджър. Обадих се и попитах най-учтиво какви здравословни проблеми имат и защо не са се обадили на Бърза помощ, а на случаен номер. Не е учудващо, че отсреща момчето/момичето започна да се оправдава, че не е той/тя и не знае за какво става въпрос. Не знам дали беше правилно като факт, но накрая добавих: „Внимавайте, че това е подсъдно!“ и на думата „подсъдно“ отсреща затвориха.

Ясно е, че са скучали и затова са решили вместо на шах да си играят на телефонни терористи (може би не е най-точната дума, но за това се сетих). Проблемът не е в това, че са решили да се забавляват. Проблемът е, че досега никъде не съм чула публично да се предупреждават децата да не си правят такива шеги. Не знаеш кой може да е отсреща и как може да реагира. Не всеки веднага би разбрал шегата.

Другото нещо – това, което свързва този случай с другия, в който самата аз станах участних, е по-лошата форма на подобни телефонни обаждания: истинските измами. Вече имам поне няколко близки, в чийто семеен кръг някой е получил обаждане, че скъп роднина е катастрофирал или е арестуван. За жалост никой още не е предприел нещо, за да бъде открит съответният измамник и да бъде съден както си му е редът.

И понеже няма нищо случайно, моят опит с таксиметровия шофьор ми показа, че е по-добре да сигнализираш и (може би) нищо да не стане, отколкото да си мълчиш и така да толерираш престъпниците. Да, дребни са в сравнение с големите „риби“, но удрят най-директно по нас, съвестните граждани.

Затова, моля Ви, сигнализирайте! Никога не знаете как могат да се обърнат нещата! По-добре безуспешно, отколкото да се измъчвате, че не сте направили нищо!

Както често се случва, колкото и да внимаваш и да си отваряш очите на четири, рано или късно се появява някой, който да разбие на пух и прах мерките ти за сигурност.

Е, този път беше таксиметров шофьор от най-фалшивите. Спрях го в Слатина на улицата, като разчитах да ме закара бързо и безпроблемно до работа…е, поне бързо беше. 15 минути по-късно се озовах на спирката до офиса със сметка за 18 лв..при нормална 7-8, максимум 9 лв.

Иначе си следя внимателно къде се качвам, този път също погледнах първо обявената цена на таблото – всичко точно. Четях си книжка, слушах си музика най-спокойно и си поглеждах към брояча, както винаги правя. 5лв и нещо до Лъвов мост – добре, това също е в общи линии нормално. Стигаме обаче до моята дестинация е вече пише 18.52 лв крайна сума!bill

Аз нали съм честна и му дадох (тъпата аз) 20 лв (нямах по-дребни, за да му ги хвърля и да си изляза) и очаквах един скандал да ми даде повече от 2 лв ресто – поне 10 лв. Но не – този беше нагъл до безкрайност. Изглежда една от стратегиите на такива като него е да всяват паника у нещастния пътник – опита се да внуши у мен вина – че съм се инатяла и заради мен се получило задръстване на улицата. Не успя. Първото, което се сетих, беше да заплаша с полицията – ех, щяла съм да запиша регистрационния номер на колата и да се оплача. Той обаче твърд блъф – каза – добре, отиваме в полицията и подкара колата. В този момент моите нерви не издържаха и се предадох – все пак не знаех дали щеше изобщо да ме закара до полицията или до друго, доста по-неприятно място. А и все пак трябваше да ходя на работа, няма как..

И така, излязох си, фучаща и подскачаща от ярост. Все пак обаче този не знаеше с кого си има работа. Дори и да ми се повтаря всекидневно, че „нищо не можеш да направиш, зарежи го“ или „това е България все пак, няма нищо да се промени“ аз съм си упорита до безкрайност и реших да предприема нещо. Въпросният господин все пак самичък ми даде касова бележка. По-късно през деня я сканирах и изпратих прикрепена към жалбата ми до Комисията за защита на потребителите. Оказа се, че сумата в повече се дължи на такса „повикване“ – 10 лв. А аз изобщо не съм го и повикала. Ако помахването с ръка вече е повикване и се начислява накрая на маршрута, а не още в началото, явно нещо сериозно съм пропуснала от новините..

Както и да е, надявам се данните на бележката да са истински, което, естествено, още от самото начало подлагам под съмнение.

Случката беше миналата седмица, така че ще чакам поне още 3 седмици за отговор от Комисията – казаха ми, че приетият срок за отговор по случая е до 1 месец. Каквото и да стане – дори и да не ми върнат парите (за което най-малко ме е грижа в случая), по-важното е да кажа, че са ме измамили и това да достигне освен до органите, които се занимават с тези нарушения, също и до максимален брой хора. Излишно е да споменавам на всеослушание колко важно е да внимаваме в какви таксиметрови коли се качваме (всъщност, както се оказа, дори и това няма да помогне винаги). По-важното е да се знае, че човек трябва да си търси правата.

Може и да съм краен идеалист, но нали отнякъде трябва да тръгне промяната? Ако всеки си казва, че нищо няма да се промени, то естествено, че нищо няма да се промени. Ако същите хора обаче се вдигнат и подхождат по стандартния ред, може пък нещо в тази частичка от системата да се задвижи..?

…трябва да бъдат събрани на едно място.

Сигурно не са съвсем случайни, защото всяко действие си има причина \и следствие, но това е друга тема\. Все пак обаче, незнайно защо, те изникват винаги в най-неочакваните моменти. Другият им отличителен белег е, че съвсем малко хора по света в един и същи момент се питат точно за тези неща, защото са или твърде абсурдни, или твърде тривиални, за да им се обърне достатъчно внимание.

Добре, но тъй като има достатъчно хора, за да може поне един от тях да се запита, то явно този път заровете са паднали така, че се е оказало мой ред да задам\напиша едно от тези нетипични въпросчета.

И така, въпросът днес е защо жените си крият годините, по дяволите? Аз като такава все се чудя..можеш да изглеждаш на повече, отколкото си, може и на по-малко. Доста рядко някой непознат точно ще те определи. И какво като криеш? Не е ли все едно накрая? Ако е заради даден обект, няма ли той да разбере истината, ако нещата се развият в определена насока? Ако е за пред обществото – обществото като види, че си криеш годините, няма ли да си каже: „Хм, тази си крие годините, явно или я е страх да не я отхвърлят като прекалено стара, или е на 23 и си е въобразила, че вече е лелка.“

Повече няма какво за казване май. Поне дотолкова със случайността, по-нататък ще бъде нагласено.

Идва даден момент, когато даден човек спира да чува сирената на 2 юни. Толкова забързан в своето ежедневие, че е забравил как само преди година и повече не пропускаше да се спре за малко на тротоара или да се изправи на крака, ако седи, за да почете паметта на отдавна загиналите.