март 2009


Току що попаднах на едно интересно заглавие: „Нов опит за спасяване на летния сезон: Бюджетът може да поеме до 50% от почивките на чиновниците в България“. И от това, което прочетох за предложенията, не одобрявам следните неща:

1. Пазарната намеса няма да позволи по естествен път да се отсеят конкурентноспособните. Ако условията за получаване на субсидия са неясни и толерират едни представители на туристическия бранш за сметка на други, пазарът допълнително ще се изкриви.

2. Държавната субсидия сама по себе си не е ефективна от гледна точка на полезността, която ще носи на почиващите. Ценово погледнато, може би ще излезе изгодно, но от гледна точка на полученото качество…? Освен това, кой ще спре държавния служител, който иска все пак да отиде в Гърция на спокойствие и на широко, където и обслужването е качествено?

3. Защо се дават преференции на гражданите на определени страни за сметка на други? Това е поредна намеса на пазара, която не допринася за естественото му развитие. И защо точно от тези страни? На какво основание? Изнесени проучвания, които сочат че руснаци и само руснаци са потенциалните посетители на страната? И когато се „специализираме“ към руския пазар, но руснаците спрат да идват, това няма ли да нанесе по-сериозни загуби върху туризма, отколкото сегашните очаквани?

4. Да се намалява ДДС на 5% за туристическите услуги? Това искане вече сме го чували. Надявам се както тогава, така и сега да се прояви твърдост и да не се одобри. Всяко изключение за данъчната ставка по за добавена стойност обезсмисля съществуването на принципа за плоска такава. На същото основание много други браншове могат да поискат различна ставка. Защо тогава по-добре да не я направят различна за различни типове услуги?

Като цяло идеите за справяне с кризата са добри. Но по-добри ще бъдат мерките за налагане на равното третиране на пазарните участници и създаването и прилагането на стратегия не само за екстензивното развитие на туризма, но и за интензивното му развитие.

Advertisements

Оказа се (а може би не беше новина?), че г-н Паси е поредният човек, който смята за наложително ограничаването на свободата на словото в името на доброто представяне на България пред света.

Проблемите са налице и ако ги маскираме зад хубави новини, това няма да ги реши, нито ще направи външния свят по-позитивно настроен към страната ни.

Склонността да се използват евфемизми или директно да се ограничава достигането на даден тип информация до хората е със сигурност неефективно. Когато опиташ да представиш нещо на определена група хора в точно определена светлина, докато реалността е малко по-различна, с това постигаш или промиване на мозъци, или огромна неприязън от страна на здравомислещите хора. Промитите мозъци са си промити по принцип, така че голяма добавена стойност не се създава. Мислещите няма или по-трудно ще се поддадат на атаката.

В случая, за нещастие на г-н Паси, се съмнявам да има голям брой промити мозъци, които да се съгласят с него поради факта, че средностатистическият „промит мозък“ не се интересува от блогърските проблеми. Същевременно има голям брой мислещи хора, които не е задължително да са писали някога блог, за да се възмутят от думите му. А ако така е решил да си прави евтина реклама пред структурите на НАТО, за да се хареса, не е познал, че ще стане. Толкова по темата.

Когато усетя, че съм в лошо настроение, си пускам по едно такова клипче. Понякога е много освежаващо  да се отърсиш от ежедневните тежести и да се посмееш малко.

Новината, че Върховният административен съд окончателно потвърди, че въпросният комплекс край с. Варвара е незаконен, ме зарадва изключително много. След множеството протести съдът в крайна сметка реши да вземе правилното според мен решение.

Очаквам с нетърпение издаването на заповед за събаряне на комплекса. Това ще послужи малко отрезвяващо на т.нар. инвеститори, които бетонират красивите крайбрежия. На нашите курорти им трябва качество на обслужването и подобряване на съществуващите места за отсядане, не строеж на нови. Не се взема предвид, че повечето почиващи искат наистина да си починат, при това качествено. Когато едно цяло село е презастроено и продължават да преминават багери и камиони дори и през летните месеци, това не е почивка. Когато едно място се окаже много красиво и привлекателно за повече хора, все се намират такива, които да го развалят. Но истината е, че частният интерес е такъв – твърде вероятно е да не взема предвид въздействието върху природата и върху част от хората. Затова и проблемът е, че регулиращата функция на държавата липсва. Да видим дали това съдебно решение ще е началото на някаква минимална промяна.

За пореден ден основните български борсови индекси бележат ръст, следвайки по този начин световната тенденция. Определено има много висока корелация (разбираемо) между българския капиталов пазар и световните и това за момента оставя на заден план други фактори. Доколкото българската икономика се влияе от световните фактори, по-конкретно в момента от световната криза, това продължава да се отразява и върху индексите.

Из медиите и сред познатите ми се разпространяват хипотези, че лошото за българската икономика тепърва предстои. Не знам доколко това ще се случи – не съм експерт, за да давам такива сериозни прогнози. Но ми е интересно какво ще се случи с борсата. Ще падне ли корелацията например с американските индекси? Колко време ще се възстановява българската икономика и как това ще се отрази чрез индексите? Ще се разбере…

Нека и аз да се включа в голямото четене със моя списък с любими книги. Признавам си, че взех идеята от поста на Eneya.

И така:

1. „Тютюн“ – Димитър Димов – история на размирни времена, времена на кръстопът. История на това какво се случва, когато ценностите се губят. История на една класа, която допринася за собственото си падение, за да бъде заменена от друга, не по-малко несъвършена. Една по-различна история за народните борци – за хората, които стоят зад маската на герои-партизани. Една история, твърде истинска, за да бъде пренебрегнат страха от нея и затова в крайна сметка пренаписана.

2. „1984“ – Джордж Оруел – в какво се превръща животът, когато свободата е забранена дума и все пак желанието за нея се прокрадва…

3. „Соларис“ – Станислав Лем – страничен поглед към човешкото подсъзнание. Какво ще решиш да направиш, ако имаш избор да живееш в мечтите или в реалността..?

4.  „Сто години самота“ – Габриел Гарсия Маркес – животът в своята многостранност – такъв, какъвто е в действителност

5. „Пътеводител на галактическия стопаджия“ – Дъглас Адамс – много ирония за някои аспекти от живота и мноооого смях. А взехте ли си чистата кърпа? 🙂

6. „Животинска ферма“ – Джордж Оруел – забавно и същевременно сериозно представена история на това какво се случва, когато някой реши да си прави затворена икономика

7. „Време да убиваш“ – Джон Гришам“ – когато вземаш нещата в свои ръце, защото не смяташ, че правосъдието ще раздаде справедливост. А какво заслужават убийците на убийците?

8. „Възпоминание за манастира“ – Жузе Сарамагу – следването на мечтите – тези на обикновените хора на фона на мегаломанските осъществени мечти на владетелите.

9. „Крадец на време“ – Тери Пратчет – ако можеше да управляваме времето… И как би изглеждало това на фона на модела на днешния свят, представен ни от Тери Пратчет?

10. „Десет малки негърчета“ – Агата Кристи – един от първите романи от Агата Кристи, които прочетох. По-различен от останалите. Честно казано финалът ме изненада и това ме кара да го включа в класацията.

И аз съм от това поколение, което не е чело много. От друга страна, поне знам, че повечето съм ги избрала самостоятелно и  не просто за да трупам точки за брой прочетени книги. 🙂 Определено има какво да се желае. Сигурно един живот не стига, за да се прочете всичко, което би ми харесало.

Ще добавя и нещо ново към класацията: книга, която чета в момента.

Ф. Скот Фитцджералд – „Нежна е нощта“

А вие, драги читателю? Каква е вашата класация? И какво четете в момента?

Четейки поста на Pippilota, се замислих за мотивацията на участвалите в гласуването да поставят „Тютюн“ на трето място в класацията. Както е известно, романът има две версии – оригинал и поправка, направена от Димитър Димов след натиск от страна на критиц-последователи на Партията.

И това, което се чудя, е дали оценката е дадена на база оригинала или на поправката? Заради Лила ли са гласовете или за Ирина? Ако оценката е заради Лила, това ще значи ли, че българите, участвал в оценяването, са прехласнати по подвизите на партизаните и несъзнателно подкрепят роман, пресъздаден с от своя автор под натиска на външни интереси..? Или веднъж прочетена в училище, книгата остава в паметта на човека и той решава да не я чете повече, макар и да знае, че това не е истинската история?

Още един от въпросите за развитието на нашето общество, които ще останат без ясен отговор.

Следваща страница »