октомври 2007


Една позната мелодия.
Спомен за едно друго време и място.
Спомен за същото място, но друго време.
Отново вечер. Отново студено. Студеното стъкло на прозореца и студените светлини на града.
Спомен за няколко думи.
Вътре е по-студено…

Advertisements

Седя и си гледам новините, слушам за някакви министри, които били сгафили и още по-лошо – било записано тайно от оператора на една от телевизиите. Ключови думи: седенка, експерти, размотаване.

 

Страшна е силата на медийната манипулация. След края на кадрите се започна едно обсъждане кога и при какви обстоятелства е било постигната мечтата на журналиста – да отрази сензационна новина. 5-10 минутна самореклама на телевизията за голямото постижение.

 

Добре, а в крайна сметка този разговор наистина ли беше толкова скандален?

 

На фона на седенките и експертите съвсем избледня началото на разговора: първо да мислим за числа, съкращения и после… и т.н. И по увереността, и по съдържанието на казаното аз видях единствено твърдост, която трябва да е присъща за министър на финансите. Няма пари без обосновка. Тези думи се оказаха и потвърждение на тезата ми за решаването на проблема, макар и погледната от друг аспект – в количествени, а не в качествени измерения. Сега вече имам успокоението, че си има хора, които са на мястото си. Въпросът е, че позицията им беше изкривена на 180 градуса и рационалните решения ще бъдат още по-смело отхвърлени заради отрицателната нагласа, предизвикана от една медиа.

И добре, при положение, че имаме един министър на финансите, който твърдо настоява числа преди каквото и да е друго и група хора, които явно не ги интересува или не искат да ги интересува какво той казва, значи стигаме до извода, че теорията за „седенката“ е вярна. Не е ли тогава това събиране наистина само една седенка?

 

Сега накратко и по някои други горещи въпроси, свързани със събитието:

– пътуването на министъра на финансите при положение, че има важни преговори. Не само проблемът с образованието е това, с което един министър на финансите се занимава. Не е единственото важно нещо. Ако погледнем само за малко в перспектива, ще ни стане ясно, че един отложен ангажимент днес може да ни струва точно толкова утре, колкото и ползата от днешното съсредоточаване върху образованието, а ако не и повече.

– Защо министърът на образованието продължава да не настоява не само за количествени, но и качествени промени в състава на преподаващите? Това за мен все още е мистерия и дежурно засега го причислявам към слабата политическа воля заради потенциално негативните реакции на обществеността, която се интересува от добруването на учителите.

– Разговорът като цяло. Явно хората, които в момента критикуват двамата министри, си мислят наивно, че каквото се казва пред всички, се говори и насаме и то едно към едно?

– Доверието в медиите като непредубедени е плашещо голямо. А все пак нали зад пулта, зад камерите, пред микрофоните също стоят човешки същества – всеки със своето субективно мнение?

– Кога разумната преценка на един или друг проблем ще започне да надделява над първичната емоционална реакция?????

Стоя пред прозореца и съзерцавам светлините, идващи отвсякъде. Всяка една светлинка огрява една малка кутийка, наречена апартамент. Всяка една такава кутийка е сцена, на която се разиграват по един или няколко човешки живота.

От колкото по-далече се наблюдават кутийките и хората в тях, толкова повече тези хора изглеждат като малки машинки.

Една лампа светва и човек преминава през стаята. Над него прозорец се отваря и друг събира прането. На долния етаж по диагонал телевизорът излъчва ярка картина, която, невидимо за мен, облъчва едно или повече съсредоточени лица. Чува се шум от удари. Мъж бие жена си? Крадец разбива входната врата на някой от апартаментите? Някой е усилил звука на неделния екшън сериал?

Тези машинки се движат в кутийката и, макар и да знаят, не се замислят какво става в долната кутийка. Всеки е самоизолиран в своя собствен малък свят и не се интересува от това колко на брой други съдби са свързани с голямата кутия, в която се намира по-малката негова кутийка.

Лампата угасва. Затварям шумоизолиращия прозорец и се връщам обратно в една от кутийките.

 

P.S. Мислено в неделя около 22:30, писано в понеделник, около 13:30 

Ако душата ми беше музика, щеше да бъде Tiempo Y Silencio.
Ако мислите ми можеха да ме отнесат там, където поискам, щях да искам да съм там.
Ако имах силата да избирам кой сезон да бъде, щях да избера този.

Само ако… Но не ни е отредено да постигаме всичко, което желаем, нали? В противен случай всеки две противоположни мечти щяха да се неутрализират и светът щеше да отиде към самоунищожение, нали?

Каква приятна изненада! Изпълнители, които много харесвам, са издали (по-скоро за мен) нов албум и имат (по-скоро за мен) нов сингъл – Beastie Boys. Този път тенен албум е причислен към джаз/фънк стил. А който е чувал за групата, знае, че са стартирали като пънк група, в днешни дни изпълняват и хип-хоп… Изобщо чай точно това ми харесва – разнообразието и нестандартните идеи, които им хрумват за музика.
Новият сингъл, „Off The Grid“, е доста лек и приятен за слушане. С една дума – носи спокойствие. 🙂 Макар че клипът на песента е може би малко скучен като съдържание, все пак си мисля, че заслужава да се види най-малкото заради поредната доза нестандартно изпълнение на фона на заливащите ни еднотипни комерсиални клипове и техните изпълнители.