февруари 2007


Човешкото подсъзнание винаги е било една голяма загадка. Въпреки томовете и тоновете изписана литература, въпреки годините труд от страна на много хора, то все още си остава загадка. Тези, които се занимават с познанието за него, се опитват по емпиричен път да достигат до всеобщи истини, които да ни направят малко по-предвидими. Стремят се и чрез чисто хипотетични ситуации и анализа им да достигат до същото. Правят различни комбинации от двата подхода. Не става. Подсъзнанието не разкрива своите тайни.

Как мога аз самата да прдвидя какво ще реша следващия петък примерно? Или че някой от моите познати, решил да поеме по един път, изведнъж се отказва и поема по друг? Въпреки ясните убеждения за първия?

Подсъзнанието ревниво пази своите тайни от всеки, опитал да се докосне до тях.

Ако има четири драйвера – аз съм перфектен, аз съм силен, аз бързам, аз искам да помагам на другите – които определят съзнателните ни действия, то кое е довело до това точно един от тези драйвери да е характерен за точно определен човек? Детство? Родители/гени, житейския опит като цяло, някакъв конкретн момент, комбинация от моменти, липсата на някакъв момент, чиста случайност?????

По какъв начин нашите мисли и намереия са свързани с тези на хората около нас? Усеща ли е по някакъв начин какво ще бъде моето решение за нещо без дори аз самата да го знам?

Какво се случва, когато отново попаднеш на елемент, предизвикващ спомен от миналото? В каква посока те отвеждат мислите? Какво е значението с кого последно си разговарял за каквото и да било, преди да седнеш и да расъждаваш над екзистенциални въпроси???

Въпросите ми винаги идвато основно когато съм изморена – както в настоящия момент. Кога ще успея да отговоря и дали изобщо ще мога да го направя – това не знам, както не знам утре в 15:00 например какво точно ще правя. Не знам дори защо ги задавам точно в този момент.

Някой има ли обяснение?…

Advertisements

Още една добра идея и нейната реализация в начален стадий. Да видим какво ще бъде след една година. Аз лично съм привърженик на идеята, използвана в Източна Германия след обединението – да се плащат стотинки при връщането на отпадъци директно в магазините. Един повод децата вместо да се учат да хвърлят бутилки през прозорците на автомобилите и влаковете, да си изкарат малко джобни. И още един начин за компаниите за преработка на отпадъци да получават „суровина“. Защо не?

…че една добра кауза може винаги да стане жертва на тоталната комерсиализация.