май 2007


Седя и си мисля…или по-скоро си мечтая за един по-добър свят, в който хората са честни и откровени спрямо един друг. Изглежда всичко е започнало с възпитанието ми от малка. Това не е хвалене или нещо друго от този сорт, просто разсъждение как някои неща, които се правят съвсем стандартно или съвсем несъзнателно от хората около теб, оформят или най-малкото помагат да ти се оформи уникален начен на визприемане на живота и отношение към хората. И след като всички живеем сред хора и се влияем от тях по един или друг начин, за пропастта между моята мечта и реалността са виновни отново хората. Но не само тези, които са нечестни или лицемерни, но и онези, които са допринесли, за да станат те такива.

Между другото, напълно откровените хора не са в особено изгодно положение: никой не обича истината за себе си, дори и да е казвана от най-близки хора. Сигурно и затова всеки малко или много прави някакви компромиси.

Но едно нещо не разбирам: защо лицемерието е нещо, което се прави с умисъл, за да се извлече някаква изгода от това. Нима не си личи? Тъжното е, че в много случаи отговорът на този въпрос е, че не си личи. Да смяташ определени хора за близки, а те всъщност зад гърба ти да говорят съвсем различни неща за теб. Или нищо да не говорят – защото целта на приятелството е била само извличане на лична изгода.

И какво? Всички сме актьори в театър. Безкраен. Някои актьори свалят маските, други – не, трети изобщо не носят маски. Тежък е сблъсъкът между тези три категории актьори, особено между последните два. И неизбежен също.

Няма да предлагам рецепта за сблъсъка. Няма да правя генерални изводи. Истината все пак е относително понятие в нейните най-прости проявления в ежедневния човешки живот. Ние, хората, макар и да сме част от Вселената, сме едновременно и извън нея. Ако има универсална истина за всичко, то тя си има своите изключения в наше лице. Затова и след малкото лирично отклонение мога да поясня, че лицемерите всъщност за себе си не са такива, просто имат малко по-противоречиво мнение за хората насреща. А последното не може да се подмине с лека ръка като лошо оправдание.

Така че какво? Седя си аз тук и си разсъждавам. И доникъде не стигнах. Но все пак ако има една истина, тогава кой е прав?

…не, няма смисъл, нищо не стана… 

Колкото повече човек привиква към един начин на живот и колкото повече този тип ежедневие се запълва с еднообразни ситуации, толкова повече губи други свои способности, интереси или просто мисли.

Изглежда това е едно от последствията на днешния живот, въртящ се около едно: работа-близки-работа и отвреме-навреме сън. Светът навън е толкова богат на новости и емоции, но просто нямаш време да се обърнеш и да го видиш. Или пък гледаш, но не виждаш. Четеш думи, но вече не ги разбираш.

И какво? Животът си тече бързо, не чака да се осъзнаеш. Чувството за удовлетворение и степента, до която то се изпитва, не са фактор, от който времето се интересува.

Има толкова неща, които не познаваме или които не искаме да опознаем. Няма време за такива глупости, нали? За какво ни е духовно богатство, като и така малкият свят, който сме изградили около себе си, ни е достатъчен…или поне така си мислим.

За всеки е отредено различно време, в което ще се събуди. Или пък да не се събуди никога.

Аз искам отново да съм будна.

Най-накрая се завръщам в блог-пространството на WordPress!!! След дълго отсъствие поради проблеми с достъпа до част от функционалностите на блога, вече мога да продължа с последните новини от мен и света.

Освен че продължавам да се опитвам да съчетая работа, забавления и следване, добавих към всекидневието си и няколко други занимания. От съвсем скоро ще пиша за България в два блога – единият за Балканите, другият – за Централна и Източна Европа. Но за това – друг път по-подробно.

Нещо, което си заслужава да споделя тук – защото се съмнявам, че много хора са успели да го видят, е мнението на един заклет Биг Брадър почитател за резултата от последното реалити шоу.

Колко ли ядосан е бил неизвестният автор, за да си позволи в яда си да обърка поне две имена и да забрави за уроците по български език в училище? Но все пак да знае основните дайстващи лица и най-големите виновници за въпросния скандал.

Браво, неизвестни авторе! Най-важното е да си отстояваш мнението! 🙂