септември 2007


Поредното мотивиращо клипче. Поредната доза велики истории. Поредният зов за размисъл към хората.

Скучно ли беше? Познато? А може би дори досадно? Твърде далечно от нашата сурова действителност може би?

Нека да спрем за малко. Нима не е вярно, че всичко, което човек си представи, че е възможно, то наистина може да се осъществи? Нима всеки от нас не може да бъде силен и поне в задния си двор да направи нещо по-различно от обикновено? Да си зададе въпроса: „Какво от това, което направих вчера, мога да променя днес?“

Е, скучно ли беше? Сигурно и познато..колко ли хора говорят и пишат подобни глупости… Затова и досадата също я има, нали??? Това е наистина суровата действителност, знам и без да се налага да питам.

И все пак…?

Advertisements

Говори се много и навсякъде за проблема, чета оттук – оттам и накрая се мотивирах и аз да добавя нещичко: съвсем простичко и стегнато относно възможни решения на проблема с учителските заплати.

И така, за да се даде, трябва да се вземе отнякъде. Парите за училищата идват от две места – от държавата и от общините – в зависимост от това дали училището е държавно или общинско. А преди това тези институции, ако мога така да ги нарека, са получили същите тези пари под формата на данъци.
Аз съм твърдо ЗА повишаването на учителските заплати, но единият вариант това да стане е за сметка на някой друг, получаващ пари от държавата или общините. Гледала съм държавния бюджет, чудила съм се – трудно е – всеки иска… Най-малко като че ли е оправдана високата сума, която получава Министерство на отбраната. Ако гледаме на държавата като изпълняваща чрез държавния бюджет социална функция, това най-малко се постига с парите за отбрана… не сме във военно положение и за мен е напълно абсудно да се харчат милиарди за нещо без директна обосновка. За съжаление май сме принудени заради членството в НАТО… Ако милиардът за МО се даде на МОН, нещата ще се оправят…
Дотук нещата са ако парите за учителите дойдат за сметка на някой друг.
Другият вариант е просто номинално да се увеличат държавните разходи, а това по принцип е трудно да се направи просто ей така заради многото фактори, които са обвързани с него. За момента като че ли с международните финансови институции е по-трудно да се преборим за такива неща. Подозирам, че именно те (най-вече в лицето на Международния валутен фонд) са тези, които натискат правителството да не правят големи отстъпки. Хората просто прилагат твърдо консервативни мерки предвид исторически доказаната слаба финансова дисциплина на управляващите преди години.
От друга страна, правителството и МОН в частност са абсолютно виновни по един единствен параграф – че не успяват да намерят волята да създадат и наложат цялостна стратегия за образованието. Учителите искат повече пари, но не може за всички по равно, трябва тези, които са по-качествени, да бъдат оценявани по-високо и да им се вдигат заплатите не със 100%, а дори и с 200-300%, защото са си го заслужили. Просто никой не седна да им обясни, че в условията на пазарна икономика дори и в тази професия се прилага принципът на производителността на труда: ако работиш повече, ще получаваш повече.
Така че за мен по-дългосрочните решения са няколко:

1. Разработване на стратегия и то не нещо твърде отнесено и далечно, а простичко. Гореспоменатата система за оценяване на преподавателите да се въведе и на нейна основа да се определят и заплатите. Но да е с прости и прозрачни критерии за оценка. И така – работиш повече – получаваш повече.

2. Да се съкратят парите за отбрана – вече процесът на модернизация на армията трябва да е приключил, нали и войската се съкрати значително, със сигурност в момента се пръскат пари на вятъра, но просто който трябва да контролира не си е свършил работата. А НАТО да си гледа работата, при всяко харчене си има основание и ако условията за модернизация са изпълнени, няма никакво основание да се престараваме.

3. Създадените спестявания от т.2 да се прехвърлят за образование.

И така всички са доволни и щастливи. И работливите, и мързеливите учители получават справедливо възнаграждение. И работливите, и мързеливите са достатъчно мотивирани да се стараят за повече, след като имат ясно поставени критерии за издигане.

Не се ангажирам с изчерпателност, нито с дълбочина на обосновката. Съвсем простичко си изложих собственото мнение. На практика със сигурност решението и много по-сложно, тъй като има много допълнителни обективни фактори, както и субективни такива, които изкривяват всякакви прогнози за решаване на проблема – като политически игри, корупция и др. такива приятни неща.

Бях поканена от Белослава Чолакова да се включа в гореспоменатата игра и да споделя 8 неща, които никой не знае за мен. Не е съвсем ясно дали никой не знае, но поне със сигурност са малко познати.

1. В ученическите години стоях по цели нощи в интернет клуб „Матрицата“ и чатех с приятели, гледах филми…

2. Обичам да се разхождам из централната част на София и да снимам, макар че понякога се притеснявам от вниманието, което привличам и си мисля, че ме вземат за турист.

3. Един ден изминах почти целия път от работното място (кв. Захарна фабрика) до вкъщи (Слатина) пеша. С изключение на отсечката на метрото между „Константин Величков“ и „Сердика“.

4. Исках да уча в Художествената гимназия в София, но родителите ми ме спряха. Записах се в икономическа, а не в езикова гимназия заради повечето часове по информационни технологии. Продължих висшето си образование отново в икономическата сфера, макар че съвсем за малко щях да се насоча към Техническия университет. Икономиката все пак продължи да ми харесва. И по ирония на съдбата сегашната ми работа е нещо средно между икономическата и техническата област…

5. Искам да науча португалски. Не заради чисто „икономически“ интереси, както повечето хора предполагат и затова ме разубеждават да го правя. Просто защото ми харесва как звучи.

6. Голяма мечта ми е да отида в Тибет.

7. Трудно ми е да заспя, ако не слушам музика или не съм пуснала филм, или не гледам телевизия.

8. Не обичам да правя дадени неща само защото така е прието да се прави или защото повечето хора го правят.

Последното май се оказа естествена връзка към заключението ми относно играта. Не мисля да пращам покани до други хора. Моля Белослава, както и всички останали, които са спазили правилата, за извинение. Просто в момента нямам усещането, че искам и че трябва да го направя.

Бележка под черта – може би заради такива като мен подобни неща с времето затихват и е необходимо някой специално да поднови кампанията, за да се продължи играта.

След поредния появил се проблем с интернет връзката ми взех да изпадам в някакви крайности и да се питам дали и това не е било предопределено да се случи? Правя си малката връзка с факта, че след месец ме очаква доста сериозен държавен изпит и нещата по подготовката потръгнаха точно по времето, когато се появи гореспоменатия проблем.

Не че се оплаквам, че отделям повече време на ученето, но…някак си не е ли също несправедливо и да не мога да ползвам нещо, за което съм си платила? Все нещо такова ще се случи, за да ми оставя възможност за нервиране. Няма почивка…

На всичкото отгоре сървърът, на който качих другия си блог, в момента е в процес на подмяна и всичко е само в read-only формат. Още една случайност???

Четейки блога на Белослава Чолакова, се сетих за нещо, което ми се случи неотдавна. Трябваше да открия един човек, друг ми даде имената му, намерих контактната информация и се свързах. Преди да се свържа обаче за миг се сепнах: може би е добре отново да се обадя на онзи човек, за да потвърди дали наистина се свързвам с този, който ми трябва. Но телефонът му даваше заето. Отказах се и потърсих другия. Оказа се впоследствие, че са ме насочили погрешно и се почувствах ужасно неловко от цялата ситуация.
Интересното е, че докато служах сигнала за заето, си мислех: дали това, че няма да се свържа, няма да бъде от решаващо значение по-късно? И наистина – ако бях успяла да се свържа, неловката ситуация щеше да бъде избегната.
Часове по-късно вече бях на себе си и се успокоявах, че така е трябвало да се случи, че не е случаен фактът, че не съм могла да се свържа и да избегна последвалата ситуация.
Така е трябвало да се случи…Твърдо вярвам в тези думи. Вярвам едновременно с това и в способността на хората сами да определят съдбата си. Напук на всички, които са привърженици на една от двете крайности. Сигурно това е вследствие на някакво мое професионално изкриваване, изразяващо се в това да мисля по-структурирано (може би не е точната дума) и чрез логика и формули (хм, или по-точно математически зависимости?). И в случая и двете неща могат да определят съдбата ни – както може да съществуват едновременно няколко променливи, които да влияят на дадено явление (респ. нещо друго).

Сигурно е трябвало така да се случи, че да попадна на тези постове точно днес???

В момента си почивам по най-странния начин, който съм прилагала досега. Намирам се в един от вътрешните дворове на УНСС (за който не е ясно – Университет за национално и световно стопанство). Седя на една пейка под специално поставен зелен чадър без рекламни надписи и пиша на лаптопа си тези думи.

Пиша и си разсъждавам колко неща са се променили откакто влязох в университета преди 4 години.

4 години по-късно едва мога да разпозная това място – сравнено с времето, когато постъпих тук.

Студентски град се е превърнал в още по-отвратително място за живот. Има все повече коли, хора, нопостроени заведения, блокове, търговски комплекси, както и все повече строящи се в момента. Има все по-малко зелени площи или открити пространства като цяло. А, да – все пак да отбележа, че за пръв път виждам да се ремонтира основно цял блок на УНСС – 23ти!

Самият УНСС също е много по-различен от преди 4 години. Всичко е ремонтирано, лъскаво, ново. Вече в стаите през зимата вятърът не влиза през огромните процепи на остарелите рамки на прозорците. Сега всичко е с нова дограма. Информационната система за студентите, вече качена и онлайн на сайта на университета, съдържа все повече информация и май по-честото й обновяване е единствено въпрос на време. Дори хората от администрацията като че ли започват да свикват с това и да обновяват все по-често информацията, за която отговарят и да я качват онлайн.

Да, много неща са се променили: за добро или зло. Но дали зад маската нещата са се променили изобщо?

На последния въпрос нямам намерение да отговарям…

Следваща страница »