февруари 2008


Толкова са бившите и настоящи министър-председатели, заместник министър-председатели, министри и заместник министри от най-новата ни история, които са били по един или друг начин част от Държавна Сигурност.

Както всички останали, така и тези ще се отчитат един ден пред един съдник, който раздава вечните присъди. Интересна ми е личната история на тези хора – защо са станали агенти или служители, как са възприемали работата си… Какво стои зад маските на гордост, които някои вече си сложиха? А ние, публиката, да се замислим за позициите, които заемаме. Защитниците не си ли затварят прекалено много очите за очевидни истини, прикривайки ужасните дела на някои хора? Обвинителите не прибързват ли със заключенията, поставяйки всички под общ знаменател?

При всички положения е добре да се знаят тези неща: кой какъв е бил. Всеки избор трябва да бъде информиран. Почти като да бъде включено в CV като работен опит. Информацията не вреди никому. Или всъщност може би само на тези, които се опитват да я прикрият.

Качвам се аз днес в автобус 11 на „Константин Величков“ точно преди „Сливница“ и тъй като по това време не провадат билетчета в павилион, подадох парите на шофьора. Проблемът на тези случаи е, че за да си получа билета, трябва да застана точно пред стъпалата и така хората след мен няма да могат да се качат. Съзнавайки това, се забързах и почти хвърлих 80-те стотинки. Монетата от 20 ст. падна на таблото и шофьорът ми се развика не можело ли да не хвърлям така парите с тон, който ако режеше, досега да бях останала без ръката си, с която се пресегнах от другата страна на стъклото.

Платих два пъти по 80 ст. За цената на билетчето и за любезността, която не получих.

Не е кой знае каква случка. Нито се чувствам виновна, нито обидена. По-скоро тъжна от поредната констатация на един прост факт: че поне в 90% от случаите хората реагират на дадени чужди действия без да отчетат това, че човекът отсреща може би е имал нещо предвид, за да постъпи по този начин. (Естествено, изключвам всички случаи, когато човекът отсреща сам не знае защо реагира по даден начин). Ако тази част от общуването беше по-развита, със сигурност щяхме да се чувстваме малко по-щастливи и да бъдем малко по-усмихнати. Дори и в градския транспорт.

Не можах да се сдържа да не коментирам една твърде интересна част от поредната порция новини за Сосиете Женерал.

Separately, it emerged on Friday that Daniel Bouton, SocGen’s chairman, sold €3.3m stock options last year, when the shares were worth almost double what they are now.

(цитирано от ft.com)

Твърде интересно начинание. Такива действия от страна на мениджмънта са особено подозрителни в борсовия свят. Продаваш преди да гръмне „нещо“ и цената да се срине. Г-н Бутон е бил в течение на доста неща миналата година… Дали все пак Кервиел не е изкупителната жертва, оказал се на неподходящо място, в неподходящо време и с неподходящи сделки..?

Тези дни все повече си припомням книжката на Оруел. Реалността започна да прилича все повече на литературен сюжет.

Вчерапо новините ми беше съобщен, че е възможно трафикът от е към мен през интернет да бъде следен за целите на сигурността. Подпечатано с цяла наредба.

Какво да добавя в повече към това, което писа Eneya и към отвореното писмо.

За съжаление не мога да присъствам на протеста в четвъртък, но все пак ми остава да използвам интернет… нали така или иначе ще следят и аз какво пиша, така че мнението ми ще достигне до тях по този начин.

В какво се превръщаме? В държавата, където властва Големия брат ли? ОК, големите го правят – САЩ от доста време, както разбирам,за Русия не съм чула нищо конкретно, но там нали всичко е възможно. Добре, но каква е нашата цел? Толкова ли сме заплашени? Все едно всички терористични групи са се събрали и обединили срещу нас? Каква защита осигуряват тогава българските закони, след като се издава подобна наредба (а не е ли тя в противоречие на закона за защита на личните данни и след като е просто наредба, да губи сила?). Не са ли лични данните, които аз съхранявам или обменям някъде в мрежата?

И най-важното: не е ли тази наредба нещо като „след дъжд – качулка“? Не е ли по-важно да се вземат превантивни мерки за борба с престъпността, а не последващи? В коя ли не област е доказано, че превантивните са по-ефективни и спестяват средства. Последващите се препоръчват едва в краен случай. Добре, някой може би е искал да се справи най-накрая с „лошите“, но много други са видели в този метод безкрайни възможности за манипулация. Безсмислено е да споменавам колко полезно може да бъде огромно количество информация за голям брой хора в рамките на една страна за хора, които искат да управляват тази страна.

Тъжно. Скоро се говореше за новата служба за сигурност. Сега и това като капак… Нима времето се върти назад? 2008…2007…1984? И реалната, и оруелската 1984-та…