януари 2007


Това са хората, които си поставят цели в живота и ги постигат благодарение на собствените си способности, а не като „газят“ по пътя си други хора. Последното по мое скромно наблюдение е доста често срещано явление по нашите ширини. Или поне най-малкото възприето за нормално.

И тази малка групичка хора е доста подценявана от останалите. Стандартното мнение е, че и те са като останалите, но се прикриват. Или че живеят в някакъв техен странен свят на измислени ценности, който трябва да рухне, за да станат и те „хора“.

Някои наистина не устояват.

Напоследък оптимизмът ми за България расте. Не за друго, а защото определени събития и реакцията на тях от страна на много българи ме карат да мисля, че все пак има единност и вяра в справедливостта. Конкретен повод – масовите напоследък протестив подкрепа на българските медицински сестри, осъдени на смърт в Либия. Къе спонтанни, къде предварително обмислени и организирани, тези прояви ме навеждат на мисълта, че може би не сме чак толкова егоистичен народ. И че все пак има поводи, макар и за съжаление тъжни, които да ни сплотят.

Защо става така? Нима се променяме и по-малко мислим за себе си и за това как да надхитрим системата, а повече мислим за ближния? Не мисля. По-скоро моменти, в които ние всички по някаква причина сме засегнатата страна, моменти, в които нито един от нас няма възможности за лични облаги. Точно като случая с медицинските сестри… Без да искам да звучи грубо и неуместно в случая…

Дори и да е така, това също е повод за надежда. Колкото по-често има поводи за сплотяване на общественото мнение около една кауза – а д се надяваме в бъдеще това ще бъдат не само тъжни поводи – толкова по-често и хората ще свикват с този начин на живот. Не може да не окаже положително влияние върху младите хора, които едва сега изграждат ценностната си система. Дали това може да се пребори с „българските гени“? В известна степен със сигурност. Аз съм оптимист.

Интересно какво правят вече българските производители, за да се знае, че стоката, която се продава в магазините, е тяхно/наше производство, а не чужди (т.е. китайско). Ако все още има хора, които са привърженици на призива „Изберете българското“, а не следят числото преди десетичната запетая на етикетчето за цена, то този стикер може и да постигне желания ефект. Само да не се окаже, че самото кръгло етикетче е произведено в Китай… 🙂

Интересното е, че когато човек върши нещо по задължение, му е трудно да намери вдъхновение за работата си и да се концентрира. А когато е за удоволствие, си намира всякакви извинения, за да прави точно и само това.