Една постановка, която си заслужава да се гледа, е „Срещи в сряда“, гостуваща този път в театър „Сълза и смях“. Без съмнение ще се съглася с автора на статията, към която давам връзка, че историята на Валентин Красногоров звучи и съвсем по нашенски. Историята е за две семейни двойки, мъжете са колеги и единият иска услуга от другия. Същевременно темата за изневярата постепенно си проправя все повече път в сюжета, за да заеме главното място. Постановката трябва да се гледа, няма смисъл да описвам повече.

Това обичам в добрия театър – показва ти нещата от живота, понякога от смешната им страна, но се чудиш дали да се смееш или да плачеш заради истините, които героите (по)казват. И тъй като не обичам генерализациите, не мисля, че семейните ни ценности са изцяло такива. А ако са такива, то е вследствие на обществените. Това, което виждаш около себе си, ти прави впечатление. Виждаш, че дадени хора се отнасят по един начин един с друг, виждаш същото нещо още много пъти и започваш да си мислиш, че е нормално мъжът да смята жена си за проста и да се хвали пред приятели как (лошо) се отнася с нея, а тя същевременно да е тиранина вкъщи. И оттам примерът се следва. И житейските драми постепенно се наслагват, за да образуват ценностната ни система.

Но който не иска да се замисля за сериозните теми, може просто да отиде и да се посмее от сърце. И да се наслади на чудесното представяне на актьорите и режисьора.