Петък 13ти – хубав ден за защита на дипломна работа. И хубав ден за посещение на любимия ми град Свищов.

По пътя на отиване решихме да се доверим на новия телефон на колегата, по-точно на опцията за GPS навигация и да видим през кои пътища ще ни отведе до града. Според машинките най-краткият път беше през Никопол. (?!) Няма лошо, продължихме по страхотен нов път, изглежда е бил открит миналата година, защото нямаше и пукнатинка по него. За пореден път констатирах типичния изглед от едно село в северна България – малко дворче с лози в него и пред него до самата улица. Тук-там красиви стари църквички; също и по някой паметник на велик партизан; паметници, несвързани с партизани; по-рядко и ремонтирани центрове на селата – пребоядисани сгради на кметствата и

сменени тротоарни плочки. Едно от селата беше особено – образцово село (!) – с пояснение – село с много добра пътна и знакова маркировка. И наистина, пътят беше хубав, беше маркиран, имаше на всяка малка уличка, вливаща се в главния път, знак стоп и знак, че по главния път си с предимство. И така през всеки 10 метра… раят на знаците 🙂

Точно се радвахме на чудесния път, когато зачестилият брой на ремонтни машини и една табелка с надпис „Ремонтът на този участък започва от 1 март 2009“ не попари надеждите ни за леко придвижване. Едно мостче беше наполовина в ремонт, а насред другата половинка зееше огромна дупка… за щастие все още непробила до долу, така че не можахме да видим реката през самия мост. По-нататък стигнахме панорамен път на Дунава. В един момент колегата се уплаши, че пътят може да свърши, но това не се случи. Просто се движехме почти по ръба на брега. „Страхотна“ гледка към реката, виждаше се как заводът на Турну Мъгуреле оцветява в жълто въздуха, който жителите на Николоп дишат.

Никопол ми се стори много сивичък на фона на прекрасния слънчев ден. Има шанса да стане добро място за посещение с историята, която има. От колата видяхме паметници, красиви стари сгради…  Дано ремонтираният път е първата стъпка напред. Определено ще посетя някой ден града.

Следваше Белене, пътят минава на 4 км от града, но успяхме да видим огромните кранове при строителната площадка на АЕЦ Белене. Дано това, че районът е земетръсна зона, да бъде взето повече от достатъчно сериозно при дострояването на централата.

Свищов, както обикновено, си беше страхотно местенце. За разлика от останалите градове в околността, се усеща ефектът от наличието на Академията. Градът просто е жив, навсякъде е пълно не просто със студенти, но и като цяло с млади хора, семейства с детски колички.

Неслучайно свищовлии така наблягат на приноса на Димитър Ценов за града им.

На връщане минахме през Пловдив и съответно се отклонихме по интересен маршрут: Свищов – Бяла – Велико Търново – Габрово – Шипченски проход – Калофер – Пловдив. Преди да стигнем околностите на Велико Търново, районът все така беше замрял. Малките селца с лози пред дворовете, с малките сиви къщи и почти пълната липса на хора по улиците. Тъжно ми е като гледам какво е състоянието. Районът е много красив, досега не бях виждала такива панорамни гледки. Пътят минаваше през разноцветни ниви, разпростряни от низината до хълма до нея. От двете страни на пътя понякога имаше високи дървета, които добавяха допълнителен цвят към картината. Уникално.

За пръв път минах през Габрово, а как ми се оставаше да разгледам… И да потърся котки без опашки 😀 След острите завои на Шипченския проход видях отдалече и руската църква в подношието на върха, там също ще отида някой ден. Както и на върха при паметника. Всъщност забелязах, че освен големия паментик на Шипка, в подножията има и по-малки. И те ще бъдат посетени 🙂

После пътят минаваше през колтовините и изгледът към Балкана беше страхотен… Върховете, покрити със сняг и облаци около тях, нагънатия релеф в подножието им, стигащ до самата котловина, малките къщички в далечината, изглеждащи толкова нищожни в сравнение с планината.

Страхотен ден…

Имах чудесната възможност да изкарам 5 дни в Свищов. Има какво да се види в този град извън обичайните известни забележителности. За последните – тук.

Градът е с около 30 000 жители \постоянно\ + още до около 10 000 студенти през семестрите. Имах чувството, че всичко тук \или поне 90%\ се върти около студентите: от администрацията на Академията през хотелите и стаичките под наем до заведенията и банковите клонове. Честно казано, поне досега не съм била в такъв по големина град, в който почти всички български банки да имат поне по един клон. В тази насока е наистина поразително как решението на само един човек да дари цялото си богатство на града, променя завинаги бъдещето му. Димитър Ценов сигурно е предполагал, че висшето училище, което ще бъде създадено с неговите пари, ще даде много повече възможности на българите за по-добро образование, образование по западноевропейски модел. Дали обаче е могъл да предвиди колко по-голям ефект ще има това върху града? Може и да преувеличавам (нека попадналият тук свищовлия да ме поправи, ако греша), но ако не беше Академията, днес това място щеше да изглежда по съвсем различен начин и най-вероятно в по-лошия смисъл на различно.

Едва ли ще е пресилено да кажа, че както градът е имал през годините своето място в историята, така и ще има и бъдеще. Пак благодарение на Академията.

Въпреки това не може да не ми направи впечатление разликата в стандарта на живот тук. Вярно, доста от цените са си същите като например в София, но например дрехите са доста по-евтини – става въпрос за съпоставими като характеристики модели.

В ролята на посетител на мен, естествено, тук ми се струва много приятно за живеене място, но предполагам, че ако бях от другата страна, нещата щяха да стоят по различен начин.

Като прекарала цял живот досега само в западна България, някак си тук ми се струва хем същото \естествено\, хем по-различно \макар и да звучи абсурдно\ – може би заради различния характер на региона (реката, граничната зона с Румъния, големината на селищата в региона и т.н.). Все повече ми се иска да направя една обиколка по маршрут Видин – Силистра през дунавските градове. Сигурна съм, че ще бъде интересно преживяване, доколкото съдя по единствения от тях, когото съм посетила досега – Свищов.

А колкото до Свищов, разходката по централната улица е наистина запомняща се. Старите сгради от началото на 20ти век, малките паркове с огради и масивни дървета, покрити с бръшлян, железните и леко ръждясали балкончета на къщичките по същата тази улица, ударите откъм часовниковата кула, отброяващи всеки кръгъл час…

И малко полезна информация: абтобусни линии има начесто, билетът по линията София-Свищов е 15-16 лв (има намаления за лица под 26 г.). В града има хотели, но също могат да се намерят стаи под наем на 5 минути от централната част на града.

Май това е засега от хрониките… Илюстрациите – когато се прибера и кача снимките от фотоапарата (аз съм си аз – не може да не забравя кабела) 🙂