Днес се навършват 84 години от извършения от комунистите атентат в „Света Неделя“.
Няма да коментирам фактите, те, заедно със списъка с убитите и ранените, са описани много добре тук.

Иска ми се написаното да не се забравя. Иска ми се снимките да не се забравят, защото показват фактите такова, каквито са. Идеали? В името на какви идеали трябва да убиваш хора, при това в църква? Атентаторите ги поставям наравно с турците, избили българите в църквата в Батак, след което са я запалили.

Гледните точки са различни, ще каже някой. Някой ще даде за пример преследванията на комунисти от страна на царската власт и убийствата на хора, също имали някакви идеали. Но едниният факт не оправдава другия (както и обратно).

Идеали? Да. Но безскрупулното им защитаване? Защитаването им на всяка цена??? Оправдана защита на идеал ли е това? Или това? Или пък това?

Колко сме се променили за 84 години?

Можем ли да защитаваме този идеал?

Днес (03 април 2009) ще има светкавична акция (т.нар. флаш моб) за Рила и против изграждането на ски курорт „Супер Паничище“, навлизащ в територията на Национален парк „Рила“. Информацията – тук.

Няма лошо да има ски-курорти. Аз също карам ски и обичам хубави писти с достатъчно сняг. Но искам да има и незасегнати територии, през които да минавам през лятото, без да оставям непоправими следи след себе си. Искам да виждам зъбери на върхове и високопланински поляни, вместо метални съоръжения. Искам и бъдещите поколения да се наслаждават на чистия въздух.

Ако ние не си помогнем, неволята няма да се сети и да дойде сама.

Утре, 18.03, ще се състои протест под наслов „Убийците в затвора“ с настояване за най-тежки присъди за убийците на Радостина Евтимова, Стоян Балтов и Найден Вучков.

Събитието ще се проведе в София, на пл. „Народно събрание“, от 11 ч. до 14 ч.

Всеки, който иска да даде принос за промяна, трябва да дойде. Всеки студент може да пропусне лекция. Всеки работещ може да пропусне обедната си почивка и да дойде със сандвич в джоба. Всеки човек може да стане жертва на подобни несправедливости. ВСЕКИ човек има правото да изрази мнението си и способността да промени нещо.

Кога, ако не утре…?!

От нас зависи!!!

Повече за протеста:
тук
и тук

Поредното мотивиращо клипче. Поредната доза велики истории. Поредният зов за размисъл към хората.

Скучно ли беше? Познато? А може би дори досадно? Твърде далечно от нашата сурова действителност може би?

Нека да спрем за малко. Нима не е вярно, че всичко, което човек си представи, че е възможно, то наистина може да се осъществи? Нима всеки от нас не може да бъде силен и поне в задния си двор да направи нещо по-различно от обикновено? Да си зададе въпроса: „Какво от това, което направих вчера, мога да променя днес?“

Е, скучно ли беше? Сигурно и познато..колко ли хора говорят и пишат подобни глупости… Затова и досадата също я има, нали??? Това е наистина суровата действителност, знам и без да се налага да питам.

И все пак…?