Колко още неща трябва да се случат с децата на България, за да има някаква воля за промяна? Колко млади хора трябва да бъдат пребити или убити, а други – съдени или пращани на поправителни домове, за да се промени нещо?
Тези въпроси със сигурност си ги задават много хора от различни поколения, а обектите са по-младите от тях, т.нар. младо поколение. Всяко поколение смята, че следващото е „по-зле“, че пропада, че не изповядва възвишените ценности на предходното и т.н.
За моето поколение, отчасти преходно между „онези“ времена и днешните времена на демокрация, се говореше, че малко четем, малко се интересуваме от театри, опера… Ние бяхме първото поколение тийнейджъри, които вкусиха от сладостта на Интернет. Ние стояхме до среднощ в чат-каналите, вместо да стоим навън на въздух с компанията. А колко ли хора на моята възраст познавам, които да свирят на китара и да нямат нищо общо с Консерваторията или поне с някое музикално училище…? Чела съм доста книги и при все това явно не съм прочела доста велики творби, които моите родители като малки са препрочитали. И пак имаше мои „набори“, които и тези неща, които съм прочела, не са пипнали. Дори и от задължителната литература.
Сега историята се повтаря, но съм от другата страна на барикадата. Отчасти знам какво е да си тийнейджър в днешни дни, защото допреди 7-8 години и аз бях такава. Но от друга страна съм толкова далече от това, което ги вълнува. Когато бях първи клас, нямаше мобилни телефони. Сега децата още от детската градина знаят какво е. Навремето децата в детската се хвалеха, когято родителите им бяха купили нови маркери и книжки за оцветяване от Кореком! А днес хвалбата сигурно е за iPhone или за колите на родителите.
И както и при нас, така и при тях новостите избутват на заден план познатото. Дори и аз предпочитам понякога да погледам по ТВ документален филм за Троянската война например, вместо да си взема 500-странична книга и да я изчета. Или просто да потърся в Google и да попрочета нещо основно от ненадеждната Wikipedia. А какво да говорим за тези, които може би не са имали възможността да четат нещо, дълго 500 страници, по собствено желание? И да могат да направят сравнението между този и други, „лесните“ източници и да изберат по-трудния, но може би по-качествен?
И доколко родителите и учителите могат да влияят на тази тенденция? Аз така и не прочетох нещо от Майн Рид, въпреки че майка ми постоянно ми даваше пример за нея и за баща ми, които като малки са препрочитали книгите му. Защо някой днешен тийнейджър да прочете нещо от Шекспир, като го има филма „Влюбеният Шекспир“? Новостите неминуемо навлизат в живота ни и, като по-интересни, запълват ежедневието ни.
А изместените на заден план? Има ненужни, остарели вече неща. (Защо ли обаче не се сещам за такова?). Но има други, които трябва да си останат. Това са именно дейности и навици, които определят ценностната ни система. Доколкото компютърните игри със стрелба предопределят съдбата на бъдещите убийци, толкова може да бъдат определящи и седенето в приятна компания в парка, някой свири на китара, другите пеят. Знанието е богатство, но може би родителите на днешните тийнейджъри видяха времена, в които можеш да си богат и без знания, дори знанията не са препоръчителни, ако искаш да оцелееш. Старите учители се пенсионираха, а оставащите от предходните поколения трудно могат да реагират адекватно на новостите именно поради гореописания сблъсък на поколенията. И тъй като няма институция, която да стимулира тези хора да приемат новите неща, всеки се спасява поединично – кой успешно, кой с бой и/или психически тормоз над учениците, кой пък на свой гръб понася бой и/или психически тормоз. По-младите учители са в голяма степен нереализирали се на друга позиция. Станали учители, защото при кандидатстването не са ги приели „Право“, а балът е стигнал само за „Педагогика“, не са били особено силни и мотивирани и затова не са намерили високоплатена работа в „Човешки ресурси“ на голяма международна компания. И са били принудени да отидат в училище…Където ги среща първо неяснотата в очите на учениците, след което спадащата липса на интерес, след което шума по време на час, обидите, изречени от крайните чинове, а защо не и от първите, писането на петици и шестици, за да спечелиш благосклонността на децата, което обаче има обратния ефект – поне от гледна точка на дисциплина, шум и обиди. Накрая напускат и мястото им заемат други. И така до днешни дни и по-нататък… Докога?!
А родителите? През това време майката и бащата се скъсват от работа. Техните родители са някъде из страната, докато младото семейство е самостоятелно и работи в големия град, защото там има повече възможности – и за тях, и за децата им. И те работят до 6, до 7, може би понякога до 8 вечерта. И колко време си отделят на децата? Децата имат вечерен час 22 часа, значи всичко останало е наред. Те са големи вече и трябва да свикнат сами да се оправят в живота – а той е труден и трябва от малки да свикват, иначе после ще ги тъпчат. Младият тийнейджър се прибира вкъщи. Има двойка по български. Бой, бой, сълзи, сополи, бягай в леглото и така.
И децата наистина сами се стараят да се оправят. Особено ако бащата е алкохолик и бие майката, а тя пък си има любовник. На улицата трябва сам да се оправяш, ако нямаш някого зад гърба си. И, още неосъзнали се в големия свят, в който живеят, тези деца се оправят кой както може. Някои успяват и израстват силни личности. Други обаче биват изпускани извън контрол и се случват непоправими неща – с тях или заради тях.
Всеки като мен може да прави какъвто си иска разрез. Да анализира, да коментира, да ругае днешната младеж и т.н. Има обаче групичка, която не се занимава с такива простотии. Родителите-алкохолици, родителите-работохолици, учителите-загубеняци, министрите-страхливци. Кучетата лаят, керванът върви. Накъде върви, не се знае. Отдавна е кривнал от главния път и кара по черни пътища. Може би така ми се струва, защото съм от по-старото младо поколение и съм склонна към такива разсъждения, защото така ми е заложено. А ако съм права? Само керванът може да се върне сам по главния път. Кучетата не могат да го издърпат, те само могат да бъдат чути при достатъчно желание от кервана. Дано стане по-скоро, че ми омръзна от този порочен кръг на философстване на поколение относно друго поколение.

Advertisements

Днес се навършват 84 години от извършения от комунистите атентат в „Света Неделя“.
Няма да коментирам фактите, те, заедно със списъка с убитите и ранените, са описани много добре тук.

Иска ми се написаното да не се забравя. Иска ми се снимките да не се забравят, защото показват фактите такова, каквито са. Идеали? В името на какви идеали трябва да убиваш хора, при това в църква? Атентаторите ги поставям наравно с турците, избили българите в църквата в Батак, след което са я запалили.

Гледните точки са различни, ще каже някой. Някой ще даде за пример преследванията на комунисти от страна на царската власт и убийствата на хора, също имали някакви идеали. Но едниният факт не оправдава другия (както и обратно).

Идеали? Да. Но безскрупулното им защитаване? Защитаването им на всяка цена??? Оправдана защита на идеал ли е това? Или това? Или пък това?

Колко сме се променили за 84 години?

Можем ли да защитаваме този идеал?

Днес (03 април 2009) ще има светкавична акция (т.нар. флаш моб) за Рила и против изграждането на ски курорт „Супер Паничище“, навлизащ в територията на Национален парк „Рила“. Информацията – тук.

Няма лошо да има ски-курорти. Аз също карам ски и обичам хубави писти с достатъчно сняг. Но искам да има и незасегнати територии, през които да минавам през лятото, без да оставям непоправими следи след себе си. Искам да виждам зъбери на върхове и високопланински поляни, вместо метални съоръжения. Искам и бъдещите поколения да се наслаждават на чистия въздух.

Ако ние не си помогнем, неволята няма да се сети и да дойде сама.

Днес отидох на протеста пред Народното събрание, за който писах вчера. Бяхме малко, много малко. Повече бяха хората, които подминаваха събралата се група, от която през повечето време половината бяха журналисти, а от останалата половина – една трета бяха развели байряците и плакатите против комунистите и депесарите.

Какво стана, организацията ли не беше на ниво? До вчера не ми беше ясно от колко часа и къде ще бъде. До вчера и единствено на сайта на организацията и някъде из Facebook се чу за протеста в София. Но както и да е… важното е, че имаше протест. Важното беше, че имаше хора.

С познат на всеки един гражданин на Република България ли трябва да се случи нещо, за да се активизират всички…?

Утре, 18.03, ще се състои протест под наслов „Убийците в затвора“ с настояване за най-тежки присъди за убийците на Радостина Евтимова, Стоян Балтов и Найден Вучков.

Събитието ще се проведе в София, на пл. „Народно събрание“, от 11 ч. до 14 ч.

Всеки, който иска да даде принос за промяна, трябва да дойде. Всеки студент може да пропусне лекция. Всеки работещ може да пропусне обедната си почивка и да дойде със сандвич в джоба. Всеки човек може да стане жертва на подобни несправедливости. ВСЕКИ човек има правото да изрази мнението си и способността да промени нещо.

Кога, ако не утре…?!

От нас зависи!!!

Повече за протеста:
тук
и тук

Получих следната информация* по случая с убийството на Радостина:

Вътрешен източник Потвърди, че Финансовото и Служебното положение на Родителите на УБИЕЦА на Радостина Евтимова са започнали да Допринасят за Оневиняването на сина им.

Както всички вече знаем, и както прокурорът Радослав Лазаров коментира – окървавено белъо, лаптоп, бижута, лични карта, студентска книжка, и USB са намерени в Дома на Убиеца; голата снимка на издъхналата Радостина в мобилния телефон на Убиеца; нараняванията в областа на лявата и дясната длан, и охлузванията по подбедрицата на Убиеца показват, че Радостина се е борила за живота си; и накрая, но не по маловажност 12 сантиметровото острие с петна от кръв, което Убиеца е използвал за 53те прободни рани при гаврата си с тялото на Радостина, отново намерено в дома на Убиеца. Всички тези Улики водят единствено до Георги Цветанов, синът на общинския съветник и лидер на СДС – Варна, Цанко Цветанов. Както и до извода, че Георги Цветанов е Виновен за Смъртта на 21 годишната студентката, Радостина Евтимова.

Базирайки се на многобройни улики и доказателства Влиятелните Родители на сина – Убиец осъзнават какво ще сполети отгледания от тях Убиец, а именно – от 15 до 20 години лишаване от свобода, доживотен затвор, или доживотен затвор без право на замяна. Поради тази причина източникът, който желае да запази самоличноста си, потвърди че Богатите Родители са започнали да манипулират една от пукнатините в Българското Законодателство, а по-точно – Убиецът страда от Психично Отклонение.

Източникът потвърди, че Влиятелните Родители заедно с адвокатите на Убиеца са започнали да работят по стратегията – Синът-Убиец Страда от Раздвоение на Самоличността.

Имайки в предвид, че синът-Убиец ще докаже своята Вменяемост ако бъде подложен на психологични тестове и прегледи, източникът потвърди, че Политическият Лидер и съпругата му развиват следния сценарий: Далечен Роднина на Убиеца в миналото е имал вид психично заболяване, Различно от Раздвоение на Самоличността и е бил подложен на психиатрично лечение за период от време. Защитата планира да изтъкне, че това психично заболяване е еволюирало през времето и е достигнало по-висша форма – Раздвоение на Самоличността – която ненадейно се е предала не на някой друг от семейството, но точно на Убиеца.

При доказване, че Убиецът „страда” от Раздвоение на Самоличността, го очаква присъда от около 5 години в Психиатрична Клиника. Очаква се той да излезе на свобода преди края на присъдата. Убиецът отново ще е част от обществото, за да извърши поредното си нечовешко деяние. Задайте си въпроса коя ще е следващата му жертва. Може ли това де а вашата рожба, брат или сестра. Както дългогодишната приятелка на Убиеца, Пламена, коментира в интервю с bTV „Можело е да е всеки на нейно място.”

Има ли справедливост в този лъжлив сценарий? Колко пъти ще оставим хора на Висшестоящи постове да използват влиянието си, за да манипулират Българските закони?

Присъединете се към протеста, който ще се състои на 17 Март от 10:00ч. стартирайки от ВИНС Варна, не само за да спрете освобождаването на Георги Цанков под парична гаранция, но и да повлияете на окончателното и справедливо решение на Варненски Окръжен Съд.

Поради факта, че протестът е „Мълчалив” лозунги, сочещи пълната вина на Убиеца на Радостина, както и това, че обществото знае за Коварния план на Родителите на Георги Цветанов, допълнително ще допринесе за положителния развой на делото. Следното може да послужи като пример:

„Лудост е да повярваме, че Георги Цветанов е Луд”
„Искаме Правосъдие: Доживотна без Замяна”
„Колко още трябва да бъдат Убити?”
„Пред закона Всички сме Равни”
„Раздвоение на Самоличността – От Кога?”

Пред Закона ВСИЧКИ трябва да са равни. Независимо дали са все още заподозрени, дали са вече обвиняеми или са осъдени.

Настоявам за справедлив процес и справедлива присъда!

Призовавам всички, които могат, да отидат на протеста във Варна на 17.03.

Очаквам още такива събития в цялата страна.

 

*Информацията е получена чрез трето лице и съответно не е проверена за достоверност. Въпреки че не обичам излишни спекулации и анализи на база предположения, реших да я публикувам. Искрено се надявам информацията да е грешна и процесът да бъде справедлив спрямо двете ответни страни. Ако има вероятност горепубликуваното да е истина, се надявам да съм допринесла това да не се реализира. Времето ще покаже…

Всеизвестен факт е, че на прага на всяка нова година човек си пожелава хиляди хубави неща и най-вече си обещава да направи много повече, отколкото през изминалата година – коренно да промени живота си към по-добро:

– да смени крушката пред входната врата на апартамента, тъй като изгоря преди няколко месеца;

– да спи 8 часа, а не 6.3 часа;

– да планира какво да харчи вместо да харчи за всичко останало освен планираното

и т.н.

В така нататък естествено се включват безброй други варианти на обещания за личния живот, за работата, за околните…

Какво се случва обаче на 02.01 всяка година? На 01.01 сънят и евентуално изпития алкохол са си казали думата и на 02.01 вече магията на Коледа и блясъкът на новогодишната нощ са си заминали на почивка за около 360-65 дни и човекът не си спомня какво си е пожелал. Дори и дали изобщо си е пожелавал нещо. Или пък си спомня, но решава, че пожеланието е за 365 дни и има време до 364-тия, може и тогава да се направи нещо за причината за обещанието.

Тук идва един много сладък момент: има си и пищови за тези обещания/пожелания. Често срещаните напоследък късметчета са си направо подсказки за това, което искаме да постигнем през новата година. Пожелаваш си нещо, а късметчето по някаква случайност ти напомня за това пожелание и буквите те удрят по челото всеки път, когато се разровиш в чантата или якето си и намериш окъсаното и смачкано парче хартия. „Осмисляне на живота“ – това ми напомня, че за живота ми е важно да постигна това, което см си обещала: да сменя крушката пред входната врата, като това ще стане само ако съм си осмислила живота преди това!

Хайде, стига. Винаги става едно и също. Правим ли обещания за промени в живота си в условията на ключови моменти или по официални поводи, накрая изходът в повечето случаи е един: нищо!

Обещанията трябва да се правят през цялата година, не трябва да има само точно определени дни за това – новогодишната вечер, рожденият ден и т.н. Колкото повече се забързваме в ежедневието си, толкова повече забравяме, че само едното пожелание на фона на фойерверките и гърмящите пиратки не може да ни донесе желаната промяна. Едно късметче също не може да помогне повече от това да напомня за себе си при ровенето в чантата или якето, докато собственикът на споменатите не реши да ги разчисти и да изхвърли и късметчето (естествено, с обещание към себе си да запомни съдържанието му).

Самата реалност го изисква всеки ден да се държим така, все едно е Нова година и да си напомняме съвсем реално какво искаме да постигнем – със или без омазнени от баницата късметчета. Нали искаме да променим нещо? Всеки ден трябва да се борим за него. Иначе същата тази реалност ни удря по челото също както и късметчето. За съжаление по-болезнено:

– снегът ни затрупа и хора загиват не заради яростта на природата, а заради нехайството на останалите хора. Справка: банки, Варна, козирка

– трети хора/често съвпадат с вторите/ използват всеобщото объркване и с няколко твърди точно подбрани думи само за няколко дни си надграждат рейтинга. Справка: софийските снежни неволи, ББ-то

И в такива условия може ли човек да не се запита: защо ми е да си пожелавам хубави неща на точно определени дни, като борбата ще е през цялата година?

Нищо, все пак още си пазя късметчето. Малко е мазничко заради баницата, но поне има с какво да се занимавам в градския транспорт, докато автобусът е в задръстване.