Ако ние не можем да си помогнем, институции отвън ще го направят. Както случаят с Европейската комисия и Иракли, Странджа и Пирин.
Кметовете на засегнатите зони се притесняват, че изключително доходоносният им бизнес на гърба на природата ще секне. Нека. Откъде-накъде природозащитните организации ще имат „бизнес“ изгода от увеличавене териториите на парковете и запазване границите на сегашните? Нима спонсорите им не се интересуват къде отиват тези пари? А тези организации случайно да са си построили собствени почивни станции под вр. Тодорка или някъде в Странджа??? Поне аз не знам за такива случаи.
Времена на криза??? А като нямаше криза, оправданията бяха регинално развитие. Винаги ще се намират такива. А природата? За нея кризи няма ли? Все едно като е унищожиш на едно място, тя си компенсира и се „разработва“ на друго. И дърветата никнат като гъби, цветята – също, а птиците и животните с едно подсвирване се размножават.
Пределно ясно е за доста хора, че негативните ефекти от унищожаването на природата са дългосрочни и не могат да бъдат оценени справедливо от друга група хора, за които надделяват краткосрочните финансови облаги.
Само че, за щастие, има достатъчно хора, при това голяма част млади, които се интересуват какво ще бъде бъдещето на природата и правят всичко по силите си, за да спрат негативните ефекти от дейността на самозабравилите се бизнесмени.
Защо ли е безсмислено да споменавам, че банскалии-кореняци сякаш не познават родния си град и родните си хълмове? И в Разлог ли искате да стане така?
Регулативната функция на държавата тук липсва, а е толкова необходима. Надявам се от ЕК достатъчно да притискат българското правителство и институции да си вършат работата и да защитят териториите със специален статут. Както и дейността на ЮНЕСКО да не бъде подкопана от евентуално предаване на Ирина Бокова в ръцете на българските бизнесмени… Предполагам тя не може да си позволи такова излагане още в началото на мандата си, така че… може би и там сме подсигурени.
Ще видим. Ако трябва, пак ще се протестира. За която и да е кауза за опазване на българската природа.

Днес (03 април 2009) ще има светкавична акция (т.нар. флаш моб) за Рила и против изграждането на ски курорт „Супер Паничище“, навлизащ в територията на Национален парк „Рила“. Информацията – тук.

Няма лошо да има ски-курорти. Аз също карам ски и обичам хубави писти с достатъчно сняг. Но искам да има и незасегнати територии, през които да минавам през лятото, без да оставям непоправими следи след себе си. Искам да виждам зъбери на върхове и високопланински поляни, вместо метални съоръжения. Искам и бъдещите поколения да се наслаждават на чистия въздух.

Ако ние не си помогнем, неволята няма да се сети и да дойде сама.

Крайно време е да споделя невероятните места в района на Рибарица, които посетих неотдавна.

За самата Рибарица може би няма какво да се каже относно местата за отсядане или забавление – ясно е, че са много. Една хубава разходка по тъмно из по-непознатите малки улички може да бъде много приятно изживяване. По-приятно от престой в задимена кръчма. Светлините на преминаващите по главния път коли правят странни отблясъци над къщите, за миг се проясняват тъмните очертания на близките хълмове.

Местността Костина се намира наблизо до Рибарица. На 3 км по шосеен път от селото се намира малка долина край река Костина. На това място е убит Георги Бенковски и малък паметник край реката отбелязва мястото. Наблизо е Кървавото кладенче – където според легендата (а може би исторически източници) е измита отсечената от турците глава на Бенковски. От другия бряг на реката има малко ресторантче, явно поддържано от запалени ловци и сборно място на такива: вътре целите стени и тавани бяха украсени с ловни трофеи, български знамена, борови шишарки и стари съдове. Бобът е невероятно вкусен, а кюфтенцата са наистина от месо!

След Рибарица продължихме в посока Васильовската планина и едноименния връх и хижа. По пътя Рибарица-Шипково има отбивка вляво, откъдето се следва синя маркировка по черен път. За нередовните туристи пътят до хижата отнема около 40 минути. Самата хижа е сравнително голяма, двуетажна, с няколко бунгала наоколо. Хижарите са много мили хора, седнахме да се стоплим и поговорихме малко, похапнахме, пийнахме горещ чай. Не знам в какво състояние са стаите, но ми направи впечатление доброто състояние на общата тоалетна – съвсем новичка и чиста. Хижарите са се постарали хижата да се отличава и отдалече. Основата на чешмата е дънер, издялан във формата на мечка. Има си и мигли дори! 🙂 Наблизо е паркиран завинаги стар москвич, целият покрит с надписи „Само ЦСКА“. Това се казват футболни почитатели!!! 🙂

Връх Васильов (1490 м.) се намира на 15 минути от хижата. От двете страни на широката пътека отскоро се извисяват два ветрогенератора. Когато мъглата се спусне по хълмовете, двата генератора изглеждат като огромни зловещи великани, криещи се от малкия турист долу в ниското и изведнъж изникващи като че ли от нищото.

На връщане направихме кратка разходка из Тетевен. Много исках да посетя града заради часовниковата кула – от известно време много искам да посетя всички места в България, където има такива постройки. Градът, иначе с красиви стари къщи и невероятни изгледи към старопланинските върхове, беше доста замрял в неделния следобед. Заслужава да се видят старите къщи, някои от които обявени за паметници от историческо значение, но за съжаление никой не ги поддържа и скоро може би ще станат опасни за преминаващите хора и ще остане само споменът и снимките за тях…

Това беше краткото двудневно пътешествие в миналогодишните есенни дни. Всичките гореописани места изглеждат страхотно през есента, когато листата на дърветата са пожълтели, част от тях са покрили като килим земята, но друга част все още се задържат на дърветата и се постига невероятен контраст между тях и сиво-черните клони и стелещата се наоколо мъгла. Какво по-хубаво от подобна разходка…