Току що попаднах на едно интересно заглавие: „Нов опит за спасяване на летния сезон: Бюджетът може да поеме до 50% от почивките на чиновниците в България“. И от това, което прочетох за предложенията, не одобрявам следните неща:

1. Пазарната намеса няма да позволи по естествен път да се отсеят конкурентноспособните. Ако условията за получаване на субсидия са неясни и толерират едни представители на туристическия бранш за сметка на други, пазарът допълнително ще се изкриви.

2. Държавната субсидия сама по себе си не е ефективна от гледна точка на полезността, която ще носи на почиващите. Ценово погледнато, може би ще излезе изгодно, но от гледна точка на полученото качество…? Освен това, кой ще спре държавния служител, който иска все пак да отиде в Гърция на спокойствие и на широко, където и обслужването е качествено?

3. Защо се дават преференции на гражданите на определени страни за сметка на други? Това е поредна намеса на пазара, която не допринася за естественото му развитие. И защо точно от тези страни? На какво основание? Изнесени проучвания, които сочат че руснаци и само руснаци са потенциалните посетители на страната? И когато се „специализираме“ към руския пазар, но руснаците спрат да идват, това няма ли да нанесе по-сериозни загуби върху туризма, отколкото сегашните очаквани?

4. Да се намалява ДДС на 5% за туристическите услуги? Това искане вече сме го чували. Надявам се както тогава, така и сега да се прояви твърдост и да не се одобри. Всяко изключение за данъчната ставка по за добавена стойност обезсмисля съществуването на принципа за плоска такава. На същото основание много други браншове могат да поискат различна ставка. Защо тогава по-добре да не я направят различна за различни типове услуги?

Като цяло идеите за справяне с кризата са добри. Но по-добри ще бъдат мерките за налагане на равното третиране на пазарните участници и създаването и прилагането на стратегия не само за екстензивното развитие на туризма, но и за интензивното му развитие.

Advertisements

За пореден ден основните български борсови индекси бележат ръст, следвайки по този начин световната тенденция. Определено има много висока корелация (разбираемо) между българския капиталов пазар и световните и това за момента оставя на заден план други фактори. Доколкото българската икономика се влияе от световните фактори, по-конкретно в момента от световната криза, това продължава да се отразява и върху индексите.

Из медиите и сред познатите ми се разпространяват хипотези, че лошото за българската икономика тепърва предстои. Не знам доколко това ще се случи – не съм експерт, за да давам такива сериозни прогнози. Но ми е интересно какво ще се случи с борсата. Ще падне ли корелацията например с американските индекси? Колко време ще се възстановява българската икономика и как това ще се отрази чрез индексите? Ще се разбере…

Мярката, която американската Камара на представителите гласува вчера – въвеждане на данък от 90% върху бонусите на служители от компании, получили държавна подкрепа за спасяване от кризата, ми се стори доста нестандартна.
След един бърз преглед обаче се оказа, че явно такива методи не са използвани за пръв път от американските конгресмени. Изглежда обаче, че този път случаят е много по-сериозен.
Хубавото в случая беше, че имаха конституционното основание да прокарат такъв закон. В противен случай бонусите щяха да си останат забранена за пипане зона.
Доста арогантно беше действието на мениджърите на засегнатите компании – които най-вероятно ще са Bank of America, Citigroup, JPMorgan Chase & Co, Goldman Sachs Group, Morgan Stanley и, разбира се, основната замесена – AIG. Получават няколко спасителни милиарда от парите на американските данъкоплатци и същевременно си раздават бонусите. Не съм наясно с бонусната политика на топ мениджмънта на въпросните фирми, но поне погледнато отстрани ми се струва доста неправилно решение.

От друга страна, доста интересна ми се стори позицията на американската държава в конкретния случай. Машината се задейства максимално бързо, за да спаси онези, които са твърде големи, за да фалират. Имаше известен пропуск в стратегията и част от парите на американските данъкоплатци отидоха не за спасяване на въпросните големи, а за регулярните бонуси на мениджърите. Имаше и обаче механизъм, вратичка, чрез която да се прокара законче и с това законче да бъдат санкционирани некоректните и парите да бъдат възстановени. Хитро*. Какво друго да кажа.

Интересно какво ще стане по-нататък. До нарежданията за превод към щатския бюджет има време за още изненади. 🙂

*Случаят сигурно ще се запише в учебниците, които по-късно нашите икономисти ще изучават в училищата и университетите. Дали ще имат умението и смелостта да приложат нещо такова в подобна ситуация в България…?

Логично е кризата да се отрази по някакъв начин на всеки аспект от нашия живот. А защо не и на размера на подкупите?
Като изключим факта, че ми е изключително тъжно за хората, засегнати по някакъв начин от кризата, остава ироничната страна на случая. А именно реакцията на полицаите. Може би няма нужда да си задавам въпроса какво щеше да стане, ако им бяха предложени не 9 лв., а 90 лв.?