Нека и аз да се включа в голямото четене със моя списък с любими книги. Признавам си, че взех идеята от поста на Eneya.

И така:

1. „Тютюн“ – Димитър Димов – история на размирни времена, времена на кръстопът. История на това какво се случва, когато ценностите се губят. История на една класа, която допринася за собственото си падение, за да бъде заменена от друга, не по-малко несъвършена. Една по-различна история за народните борци – за хората, които стоят зад маската на герои-партизани. Една история, твърде истинска, за да бъде пренебрегнат страха от нея и затова в крайна сметка пренаписана.

2. „1984“ – Джордж Оруел – в какво се превръща животът, когато свободата е забранена дума и все пак желанието за нея се прокрадва…

3. „Соларис“ – Станислав Лем – страничен поглед към човешкото подсъзнание. Какво ще решиш да направиш, ако имаш избор да живееш в мечтите или в реалността..?

4.  „Сто години самота“ – Габриел Гарсия Маркес – животът в своята многостранност – такъв, какъвто е в действителност

5. „Пътеводител на галактическия стопаджия“ – Дъглас Адамс – много ирония за някои аспекти от живота и мноооого смях. А взехте ли си чистата кърпа? 🙂

6. „Животинска ферма“ – Джордж Оруел – забавно и същевременно сериозно представена история на това какво се случва, когато някой реши да си прави затворена икономика

7. „Време да убиваш“ – Джон Гришам“ – когато вземаш нещата в свои ръце, защото не смяташ, че правосъдието ще раздаде справедливост. А какво заслужават убийците на убийците?

8. „Възпоминание за манастира“ – Жузе Сарамагу – следването на мечтите – тези на обикновените хора на фона на мегаломанските осъществени мечти на владетелите.

9. „Крадец на време“ – Тери Пратчет – ако можеше да управляваме времето… И как би изглеждало това на фона на модела на днешния свят, представен ни от Тери Пратчет?

10. „Десет малки негърчета“ – Агата Кристи – един от първите романи от Агата Кристи, които прочетох. По-различен от останалите. Честно казано финалът ме изненада и това ме кара да го включа в класацията.

И аз съм от това поколение, което не е чело много. От друга страна, поне знам, че повечето съм ги избрала самостоятелно и  не просто за да трупам точки за брой прочетени книги. 🙂 Определено има какво да се желае. Сигурно един живот не стига, за да се прочете всичко, което би ми харесало.

Ще добавя и нещо ново към класацията: книга, която чета в момента.

Ф. Скот Фитцджералд – „Нежна е нощта“

А вие, драги читателю? Каква е вашата класация? И какво четете в момента?

Advertisements

Четейки поста на Pippilota, се замислих за мотивацията на участвалите в гласуването да поставят „Тютюн“ на трето място в класацията. Както е известно, романът има две версии – оригинал и поправка, направена от Димитър Димов след натиск от страна на критиц-последователи на Партията.

И това, което се чудя, е дали оценката е дадена на база оригинала или на поправката? Заради Лила ли са гласовете или за Ирина? Ако оценката е заради Лила, това ще значи ли, че българите, участвал в оценяването, са прехласнати по подвизите на партизаните и несъзнателно подкрепят роман, пресъздаден с от своя автор под натиска на външни интереси..? Или веднъж прочетена в училище, книгата остава в паметта на човека и той решава да не я чете повече, макар и да знае, че това не е истинската история?

Още един от въпросите за развитието на нашето общество, които ще останат без ясен отговор.

Днес прекарах един на пръв поглед лек ден на работното място. След приключване обаче за пореден път осъзнах, че все повече и повече се пристрастявам към работата и устройството, чрез която я върша – компютърът. Когато съм пред него и се взирам през целия ден в Excel таблици, се чувствам прекрасно, дори накрая се хванах за една идея и останах до по късно.

„Събуждането“ дойде малко по-късно, когато вече се намирах в служебния автобус и чаках да потеглим в посока другата част на столицата. Отново се появи познатото усещане за „стягане под лъжичката“ и само за момент дори съжалих, че съм си тръгнала от офиса.

Рутината ме повлече така, както не бях и очаквала. В днешни дни това се случва с много хора като мен и се питам как все още не виждам всеки ден поне един човек, припадащ от умора на улицата. Прминавала съм през многобройни обучения за управление на стреса, а най-вече съм преминавала през много реални стресови ситуации на друго място, но стресът при еднообразен дневен график е като че ли най-голям.

Широко разпространеното вярване, че „мога още малко“ важи с пълна сила и аз съм ярък пример за точно това. Това, което искам да праменя, е графика ми на работа-почивки…този компютър може и да си почине и да не ме гледа поне за 5 минутки на 2 часа, както си и трябва. А след края на работното време предполагам, че не съм единствената, за която е предизвикателство да не се захвана с нещо на личния ми компютър вкъщи… Дисциплината е важно нещо 🙂

Но най-важното са съпътстващите методи за отпускане… на този етап е планираното пътуване до Истанбул… Ще бъде време за тотално отпускане и размисъл…липсват ми тези моменти още от пътуването до Полша миналата година ТОЧНО по това време…

Но засега, когато съм си все още в задушаващата София, едно малко мисловно пътешествие също може да помогне. А защо не три мисловни пътешествия?

Пътешествие №1 Причината за решение за другите пътешествия. Орхан Памук – „Бялата крепост“. От известно време, слумайно или не, авторът и неговите книги ми се „натрапват“ където и да отида. Накрая реших да прочета някоя рецензия в интернет, допадна ми и реших: купувам я. Днес стигнах с последни усилия до Mall Sofia – нали ми е на път след работа – и отидох в книжарницата на Сиела (след неуспешен опит дни по-рано в малка книжарничка реших да опитам при големите). Доста тематично около пътуването ми до Истанбул… Ще пиша отзиви от книгата, когато я прочета след няколко дни).

Пътешествие №2 Стивън Хокинг – „Кратка история на времето“. Имам големи очаквания към тази книга, обичам философската вълна, която ме поглъща и понася, когато чета такива неща. В интерес на истината първо видях „По-кратка история на времето“. И понеже си падам по по-дългите неща (без асоциации с нищо друго), реших да избера…кратката версия 😀

Пътешествие №3 Яна Генова, Георги Господинов – „Инвентарна книга на социализма“. След избора на предходната книга точно се бях запътила към касата, когато погледът ми беше привлечен от една…тетрадка. Но предположението ми се оказа почти вярно. Всъщност това се оказа инвентарна книга. И докато типичните инвентарни книги не са ми никак любими, то тази веднага ме привлече по две причини. Първо, това е част от миналото, за което много хора днес говорят – някои добро, други – лошо. И докато тълкуването на значението на тези предмети в живота на хората тогав може да е различно, то винаги си остава постоянна една тяхна характеристика – че носят духа на едно отминало или не съвсем време, оставят спомен. А аз искам да знам повече за това какво е било това време. Другата причина е, че някои от нещата ги помня и е хубав повод са се порадвам на неща, които са били част от първите ми спомени изобщо.