Както често се случва, колкото и да внимаваш и да си отваряш очите на четири, рано или късно се появява някой, който да разбие на пух и прах мерките ти за сигурност.

Е, този път беше таксиметров шофьор от най-фалшивите. Спрях го в Слатина на улицата, като разчитах да ме закара бързо и безпроблемно до работа…е, поне бързо беше. 15 минути по-късно се озовах на спирката до офиса със сметка за 18 лв..при нормална 7-8, максимум 9 лв.

Иначе си следя внимателно къде се качвам, този път също погледнах първо обявената цена на таблото – всичко точно. Четях си книжка, слушах си музика най-спокойно и си поглеждах към брояча, както винаги правя. 5лв и нещо до Лъвов мост – добре, това също е в общи линии нормално. Стигаме обаче до моята дестинация е вече пише 18.52 лв крайна сума!bill

Аз нали съм честна и му дадох (тъпата аз) 20 лв (нямах по-дребни, за да му ги хвърля и да си изляза) и очаквах един скандал да ми даде повече от 2 лв ресто – поне 10 лв. Но не – този беше нагъл до безкрайност. Изглежда една от стратегиите на такива като него е да всяват паника у нещастния пътник – опита се да внуши у мен вина – че съм се инатяла и заради мен се получило задръстване на улицата. Не успя. Първото, което се сетих, беше да заплаша с полицията – ех, щяла съм да запиша регистрационния номер на колата и да се оплача. Той обаче твърд блъф – каза – добре, отиваме в полицията и подкара колата. В този момент моите нерви не издържаха и се предадох – все пак не знаех дали щеше изобщо да ме закара до полицията или до друго, доста по-неприятно място. А и все пак трябваше да ходя на работа, няма как..

И така, излязох си, фучаща и подскачаща от ярост. Все пак обаче този не знаеше с кого си има работа. Дори и да ми се повтаря всекидневно, че „нищо не можеш да направиш, зарежи го“ или „това е България все пак, няма нищо да се промени“ аз съм си упорита до безкрайност и реших да предприема нещо. Въпросният господин все пак самичък ми даде касова бележка. По-късно през деня я сканирах и изпратих прикрепена към жалбата ми до Комисията за защита на потребителите. Оказа се, че сумата в повече се дължи на такса „повикване“ – 10 лв. А аз изобщо не съм го и повикала. Ако помахването с ръка вече е повикване и се начислява накрая на маршрута, а не още в началото, явно нещо сериозно съм пропуснала от новините..

Както и да е, надявам се данните на бележката да са истински, което, естествено, още от самото начало подлагам под съмнение.

Случката беше миналата седмица, така че ще чакам поне още 3 седмици за отговор от Комисията – казаха ми, че приетият срок за отговор по случая е до 1 месец. Каквото и да стане – дори и да не ми върнат парите (за което най-малко ме е грижа в случая), по-важното е да кажа, че са ме измамили и това да достигне освен до органите, които се занимават с тези нарушения, също и до максимален брой хора. Излишно е да споменавам на всеослушание колко важно е да внимаваме в какви таксиметрови коли се качваме (всъщност, както се оказа, дори и това няма да помогне винаги). По-важното е да се знае, че човек трябва да си търси правата.

Може и да съм краен идеалист, но нали отнякъде трябва да тръгне промяната? Ако всеки си казва, че нищо няма да се промени, то естествено, че нищо няма да се промени. Ако същите хора обаче се вдигнат и подхождат по стандартния ред, може пък нещо в тази частичка от системата да се задвижи..?

Не можах да се сдържа да не коментирам една твърде интересна част от поредната порция новини за Сосиете Женерал.

Separately, it emerged on Friday that Daniel Bouton, SocGen’s chairman, sold €3.3m stock options last year, when the shares were worth almost double what they are now.

(цитирано от ft.com)

Твърде интересно начинание. Такива действия от страна на мениджмънта са особено подозрителни в борсовия свят. Продаваш преди да гръмне „нещо“ и цената да се срине. Г-н Бутон е бил в течение на доста неща миналата година… Дали все пак Кервиел не е изкупителната жертва, оказал се на неподходящо място, в неподходящо време и с неподходящи сделки..?

Днес гръмна поредната неприятна новина от банковия сектор: засечена е измама, причинила загуби за около 5 млрд. евро на Сосиете Женерал. Новината гласи, че един-единствен служител – Жером Кервиел, е отворил дълги позиции на фючърси върху европейски пазарни индекси; след последните дни на вълнения на световните пазари загубите са достигнали невероятната сума от около 5 милиарда евро! Твърди се, че той и само той е виновен за измамата, като е успял да осъществява транзакциите, като умело ги е прикривал, използвайки опита си в банката за процедурите по управление на риска.

Оставяйки настрани факта, че предстоят тежки дни за Сосиете Женерал и се говори (естествено) за поглъщане на банката, днешната новина ми навява няколко теми за размисъл.

Първо, интересно и много съмнително е как е възможно около една година един-единствен служител да извърши подобни сделки и да остане извън обсега на всевъзможните контролни звена на банките?

Второ и нещо като продължение на първото, изглежда въвежданите през последните няколко години все по-драконовски мерки все пак могат да бъдат подминати – и то твърде възможно от само един човек. Basel II в крайна сметка въвежда много изисквания при управлението на операционния риск (а ако не се лъжа този попада в тази категория), но от изисквания до изпълнение има много разстояние.

Трето, това е поредният удар по световната банкова система след отчетените загуби за милиарди долари от най-големите: Citibank, JP Morgan Chase, Bank of America, ABN Amro, HSBC, ING и други по повод кризата с ипотечните кредити в САЩ. Естествено, управителят на френската централна банка не пропусна да направи станрадтното в такива случаи изявление, че SG се е съвзела само за няколко дни, всичко е наред, следователно клиентите да спят спокойно. Но специално във Франция нещата едва ли ще са същите. А доколкото мога да предположа, на други места в Европа – също. Може би това ще е повод за поредните обсъждания на ниво ЕС, Европейска централна банка е други институции, въвлечени в историята, да мислят какво да се прави оттук нататък. Вече споменах за притесненията на обикновените хора, ползващи даден банков продукт в системата, дали парите им са на сигурно място. Чак до паника едва ли ще се стигне, но съм сигурна, че настават нови времена на банковия пазар: хората все по-малко ще вярват на уверения, че всичко е наред.

Четвърто, как ли ще се отрази това на българската банкова система? Вероятно никак. Факт е, че другият голям проблем напоследък – този с ипотечните кредити в САЩ, нямаше може би почти никакъв ефект у нас (може и да има, но поне не ми е известно – нека по-големите специалисти да кажат). В този случай е въвлечена банка със сравнително активно присъствие на българския банков пазар. От финансова гледна точка, при положение, че още от днес е взето решение от централата във Франция за допълнителна емисия на акции за финансиране на създадената дупка в баланса, едва ли ще се очаква нещо да повлияе на нормалното функциониране в България. Честно казано се съмнявам изобщо да има някакви сътресения в тази област. От гледна точка на паниката – там вече нещата са други. Новининрските емисии винаги избират най-стряскащия начин за съобщаване на подобни новини. Но си мисля, че нещо, случило се във Франция, звучи твърде далечно на средностатистическия клиент.

Интересно ми е как ще се развие историята по-нататък… Като пето и за финал мога да кажа със 101% сигурност, че това ще е поредният случай, който ще влезе в учебниците след случая с Ник Лийсън и Barings.