Оказа се (а може би не беше новина?), че г-н Паси е поредният човек, който смята за наложително ограничаването на свободата на словото в името на доброто представяне на България пред света.

Проблемите са налице и ако ги маскираме зад хубави новини, това няма да ги реши, нито ще направи външния свят по-позитивно настроен към страната ни.

Склонността да се използват евфемизми или директно да се ограничава достигането на даден тип информация до хората е със сигурност неефективно. Когато опиташ да представиш нещо на определена група хора в точно определена светлина, докато реалността е малко по-различна, с това постигаш или промиване на мозъци, или огромна неприязън от страна на здравомислещите хора. Промитите мозъци са си промити по принцип, така че голяма добавена стойност не се създава. Мислещите няма или по-трудно ще се поддадат на атаката.

В случая, за нещастие на г-н Паси, се съмнявам да има голям брой промити мозъци, които да се съгласят с него поради факта, че средностатистическият „промит мозък“ не се интересува от блогърските проблеми. Същевременно има голям брой мислещи хора, които не е задължително да са писали някога блог, за да се възмутят от думите му. А ако така е решил да си прави евтина реклама пред структурите на НАТО, за да се хареса, не е познал, че ще стане. Толкова по темата.

Реклами

За пореден ден основните български борсови индекси бележат ръст, следвайки по този начин световната тенденция. Определено има много висока корелация (разбираемо) между българския капиталов пазар и световните и това за момента оставя на заден план други фактори. Доколкото българската икономика се влияе от световните фактори, по-конкретно в момента от световната криза, това продължава да се отразява и върху индексите.

Из медиите и сред познатите ми се разпространяват хипотези, че лошото за българската икономика тепърва предстои. Не знам доколко това ще се случи – не съм експерт, за да давам такива сериозни прогнози. Но ми е интересно какво ще се случи с борсата. Ще падне ли корелацията например с американските индекси? Колко време ще се възстановява българската икономика и как това ще се отрази чрез индексите? Ще се разбере…

Петъчният работен ден приключи и гледам с радост през прозореца към валящия сняг. Той може и да радва, освен да затрупва колите и пътищата. Всички сме били деца и сме се радвали на снега. Днес, вече пораснали, забравяме за тогавашното щастие, защото в главата ни има мисли как ще стигнем до вкъщи и дали този път кметът ще бъде подготвен за почистването на улиците.
А защо не може да направим по един снежен човек или да замерим някой приятел със снежна топка? Животът може да бъде и весел.
🙂

Логично е кризата да се отрази по някакъв начин на всеки аспект от нашия живот. А защо не и на размера на подкупите?
Като изключим факта, че ми е изключително тъжно за хората, засегнати по някакъв начин от кризата, остава ироничната страна на случая. А именно реакцията на полицаите. Може би няма нужда да си задавам въпроса какво щеше да стане, ако им бяха предложени не 9 лв., а 90 лв.?

Уважаваният от мен в-к „Дневник“ днес публикува статия във връзка с днешния протест. Не виждам да се припокрива с фактите. Аз лично присъствах на протеста и доста от изнесената информация е невярна.

Първо, – да, имаше скандирания на хора, но това бяха няколко възрастни, по-скоро пенсионери, държащи плакати, която през цялото време обсъждаха комунистите и депесарите. В джобовете на някои видях в-к „Атака“. Само те викаха „Оставка“ без срам пред паметта на жертвите и присъствието на някои от близките и приятелите на убитите.

Надявам се недоразумението да се изясни.

Днес отидох на протеста пред Народното събрание, за който писах вчера. Бяхме малко, много малко. Повече бяха хората, които подминаваха събралата се група, от която през повечето време половината бяха журналисти, а от останалата половина – една трета бяха развели байряците и плакатите против комунистите и депесарите.

Какво стана, организацията ли не беше на ниво? До вчера не ми беше ясно от колко часа и къде ще бъде. До вчера и единствено на сайта на организацията и някъде из Facebook се чу за протеста в София. Но както и да е… важното е, че имаше протест. Важното беше, че имаше хора.

С познат на всеки един гражданин на Република България ли трябва да се случи нещо, за да се активизират всички…?

След поредното убийство, за което разбираш от интернет или от телевизията, следва моментът на бурно несъгласие със системата. После страх. След това може би пускане на мнение в някой форум. Следва превключване на канала или затваряне на браузъра. Накрая посрещане на безразличието и забравата. Поредната лоша статистика за деня.

На призиви „спрете с тази омраза“, „бъдете оптимисти“ се гледа като на детски мечти. Казваш си: действителността е друга, никога няма да се оправим. И това наистина се случва.

Това не е моят живот.