Толкова са бившите и настоящи министър-председатели, заместник министър-председатели, министри и заместник министри от най-новата ни история, които са били по един или друг начин част от Държавна Сигурност.

Както всички останали, така и тези ще се отчитат един ден пред един съдник, който раздава вечните присъди. Интересна ми е личната история на тези хора – защо са станали агенти или служители, как са възприемали работата си… Какво стои зад маските на гордост, които някои вече си сложиха? А ние, публиката, да се замислим за позициите, които заемаме. Защитниците не си ли затварят прекалено много очите за очевидни истини, прикривайки ужасните дела на някои хора? Обвинителите не прибързват ли със заключенията, поставяйки всички под общ знаменател?

При всички положения е добре да се знаят тези неща: кой какъв е бил. Всеки избор трябва да бъде информиран. Почти като да бъде включено в CV като работен опит. Информацията не вреди никому. Или всъщност може би само на тези, които се опитват да я прикрият.