Качвам се аз днес в автобус 11 на „Константин Величков“ точно преди „Сливница“ и тъй като по това време не провадат билетчета в павилион, подадох парите на шофьора. Проблемът на тези случаи е, че за да си получа билета, трябва да застана точно пред стъпалата и така хората след мен няма да могат да се качат. Съзнавайки това, се забързах и почти хвърлих 80-те стотинки. Монетата от 20 ст. падна на таблото и шофьорът ми се развика не можело ли да не хвърлям така парите с тон, който ако режеше, досега да бях останала без ръката си, с която се пресегнах от другата страна на стъклото.

Платих два пъти по 80 ст. За цената на билетчето и за любезността, която не получих.

Не е кой знае каква случка. Нито се чувствам виновна, нито обидена. По-скоро тъжна от поредната констатация на един прост факт: че поне в 90% от случаите хората реагират на дадени чужди действия без да отчетат това, че човекът отсреща може би е имал нещо предвид, за да постъпи по този начин. (Естествено, изключвам всички случаи, когато човекът отсреща сам не знае защо реагира по даден начин). Ако тази част от общуването беше по-развита, със сигурност щяхме да се чувстваме малко по-щастливи и да бъдем малко по-усмихнати. Дори и в градския транспорт.