Крайно време е да споделя невероятните места в района на Рибарица, които посетих неотдавна.

За самата Рибарица може би няма какво да се каже относно местата за отсядане или забавление – ясно е, че са много. Една хубава разходка по тъмно из по-непознатите малки улички може да бъде много приятно изживяване. По-приятно от престой в задимена кръчма. Светлините на преминаващите по главния път коли правят странни отблясъци над къщите, за миг се проясняват тъмните очертания на близките хълмове.

Местността Костина се намира наблизо до Рибарица. На 3 км по шосеен път от селото се намира малка долина край река Костина. На това място е убит Георги Бенковски и малък паметник край реката отбелязва мястото. Наблизо е Кървавото кладенче – където според легендата (а може би исторически източници) е измита отсечената от турците глава на Бенковски. От другия бряг на реката има малко ресторантче, явно поддържано от запалени ловци и сборно място на такива: вътре целите стени и тавани бяха украсени с ловни трофеи, български знамена, борови шишарки и стари съдове. Бобът е невероятно вкусен, а кюфтенцата са наистина от месо!

След Рибарица продължихме в посока Васильовската планина и едноименния връх и хижа. По пътя Рибарица-Шипково има отбивка вляво, откъдето се следва синя маркировка по черен път. За нередовните туристи пътят до хижата отнема около 40 минути. Самата хижа е сравнително голяма, двуетажна, с няколко бунгала наоколо. Хижарите са много мили хора, седнахме да се стоплим и поговорихме малко, похапнахме, пийнахме горещ чай. Не знам в какво състояние са стаите, но ми направи впечатление доброто състояние на общата тоалетна – съвсем новичка и чиста. Хижарите са се постарали хижата да се отличава и отдалече. Основата на чешмата е дънер, издялан във формата на мечка. Има си и мигли дори! 🙂 Наблизо е паркиран завинаги стар москвич, целият покрит с надписи „Само ЦСКА“. Това се казват футболни почитатели!!! 🙂

Връх Васильов (1490 м.) се намира на 15 минути от хижата. От двете страни на широката пътека отскоро се извисяват два ветрогенератора. Когато мъглата се спусне по хълмовете, двата генератора изглеждат като огромни зловещи великани, криещи се от малкия турист долу в ниското и изведнъж изникващи като че ли от нищото.

На връщане направихме кратка разходка из Тетевен. Много исках да посетя града заради часовниковата кула – от известно време много искам да посетя всички места в България, където има такива постройки. Градът, иначе с красиви стари къщи и невероятни изгледи към старопланинските върхове, беше доста замрял в неделния следобед. Заслужава да се видят старите къщи, някои от които обявени за паметници от историческо значение, но за съжаление никой не ги поддържа и скоро може би ще станат опасни за преминаващите хора и ще остане само споменът и снимките за тях…

Това беше краткото двудневно пътешествие в миналогодишните есенни дни. Всичките гореописани места изглеждат страхотно през есента, когато листата на дърветата са пожълтели, част от тях са покрили като килим земята, но друга част все още се задържат на дърветата и се постига невероятен контраст между тях и сиво-черните клони и стелещата се наоколо мъгла. Какво по-хубаво от подобна разходка…

Advertisements

Имах чудесната възможност да изкарам 5 дни в Свищов. Има какво да се види в този град извън обичайните известни забележителности. За последните – тук.

Градът е с около 30 000 жители \постоянно\ + още до около 10 000 студенти през семестрите. Имах чувството, че всичко тук \или поне 90%\ се върти около студентите: от администрацията на Академията през хотелите и стаичките под наем до заведенията и банковите клонове. Честно казано, поне досега не съм била в такъв по големина град, в който почти всички български банки да имат поне по един клон. В тази насока е наистина поразително как решението на само един човек да дари цялото си богатство на града, променя завинаги бъдещето му. Димитър Ценов сигурно е предполагал, че висшето училище, което ще бъде създадено с неговите пари, ще даде много повече възможности на българите за по-добро образование, образование по западноевропейски модел. Дали обаче е могъл да предвиди колко по-голям ефект ще има това върху града? Може и да преувеличавам (нека попадналият тук свищовлия да ме поправи, ако греша), но ако не беше Академията, днес това място щеше да изглежда по съвсем различен начин и най-вероятно в по-лошия смисъл на различно.

Едва ли ще е пресилено да кажа, че както градът е имал през годините своето място в историята, така и ще има и бъдеще. Пак благодарение на Академията.

Въпреки това не може да не ми направи впечатление разликата в стандарта на живот тук. Вярно, доста от цените са си същите като например в София, но например дрехите са доста по-евтини – става въпрос за съпоставими като характеристики модели.

В ролята на посетител на мен, естествено, тук ми се струва много приятно за живеене място, но предполагам, че ако бях от другата страна, нещата щяха да стоят по различен начин.

Като прекарала цял живот досега само в западна България, някак си тук ми се струва хем същото \естествено\, хем по-различно \макар и да звучи абсурдно\ – може би заради различния характер на региона (реката, граничната зона с Румъния, големината на селищата в региона и т.н.). Все повече ми се иска да направя една обиколка по маршрут Видин – Силистра през дунавските градове. Сигурна съм, че ще бъде интересно преживяване, доколкото съдя по единствения от тях, когото съм посетила досега – Свищов.

А колкото до Свищов, разходката по централната улица е наистина запомняща се. Старите сгради от началото на 20ти век, малките паркове с огради и масивни дървета, покрити с бръшлян, железните и леко ръждясали балкончета на къщичките по същата тази улица, ударите откъм часовниковата кула, отброяващи всеки кръгъл час…

И малко полезна информация: абтобусни линии има начесто, билетът по линията София-Свищов е 15-16 лв (има намаления за лица под 26 г.). В града има хотели, но също могат да се намерят стаи под наем на 5 минути от централната част на града.

Май това е засега от хрониките… Илюстрациите – когато се прибера и кача снимките от фотоапарата (аз съм си аз – не може да не забравя кабела) 🙂