Мярката, която американската Камара на представителите гласува вчера – въвеждане на данък от 90% върху бонусите на служители от компании, получили държавна подкрепа за спасяване от кризата, ми се стори доста нестандартна.
След един бърз преглед обаче се оказа, че явно такива методи не са използвани за пръв път от американските конгресмени. Изглежда обаче, че този път случаят е много по-сериозен.
Хубавото в случая беше, че имаха конституционното основание да прокарат такъв закон. В противен случай бонусите щяха да си останат забранена за пипане зона.
Доста арогантно беше действието на мениджърите на засегнатите компании – които най-вероятно ще са Bank of America, Citigroup, JPMorgan Chase & Co, Goldman Sachs Group, Morgan Stanley и, разбира се, основната замесена – AIG. Получават няколко спасителни милиарда от парите на американските данъкоплатци и същевременно си раздават бонусите. Не съм наясно с бонусната политика на топ мениджмънта на въпросните фирми, но поне погледнато отстрани ми се струва доста неправилно решение.

От друга страна, доста интересна ми се стори позицията на американската държава в конкретния случай. Машината се задейства максимално бързо, за да спаси онези, които са твърде големи, за да фалират. Имаше известен пропуск в стратегията и част от парите на американските данъкоплатци отидоха не за спасяване на въпросните големи, а за регулярните бонуси на мениджърите. Имаше и обаче механизъм, вратичка, чрез която да се прокара законче и с това законче да бъдат санкционирани некоректните и парите да бъдат възстановени. Хитро*. Какво друго да кажа.

Интересно какво ще стане по-нататък. До нарежданията за превод към щатския бюджет има време за още изненади. 🙂

*Случаят сигурно ще се запише в учебниците, които по-късно нашите икономисти ще изучават в училищата и университетите. Дали ще имат умението и смелостта да приложат нещо такова в подобна ситуация в България…?

Не можах да се сдържа да не коментирам една твърде интересна част от поредната порция новини за Сосиете Женерал.

Separately, it emerged on Friday that Daniel Bouton, SocGen’s chairman, sold €3.3m stock options last year, when the shares were worth almost double what they are now.

(цитирано от ft.com)

Твърде интересно начинание. Такива действия от страна на мениджмънта са особено подозрителни в борсовия свят. Продаваш преди да гръмне „нещо“ и цената да се срине. Г-н Бутон е бил в течение на доста неща миналата година… Дали все пак Кервиел не е изкупителната жертва, оказал се на неподходящо място, в неподходящо време и с неподходящи сделки..?

Днес гръмна поредната неприятна новина от банковия сектор: засечена е измама, причинила загуби за около 5 млрд. евро на Сосиете Женерал. Новината гласи, че един-единствен служител – Жером Кервиел, е отворил дълги позиции на фючърси върху европейски пазарни индекси; след последните дни на вълнения на световните пазари загубите са достигнали невероятната сума от около 5 милиарда евро! Твърди се, че той и само той е виновен за измамата, като е успял да осъществява транзакциите, като умело ги е прикривал, използвайки опита си в банката за процедурите по управление на риска.

Оставяйки настрани факта, че предстоят тежки дни за Сосиете Женерал и се говори (естествено) за поглъщане на банката, днешната новина ми навява няколко теми за размисъл.

Първо, интересно и много съмнително е как е възможно около една година един-единствен служител да извърши подобни сделки и да остане извън обсега на всевъзможните контролни звена на банките?

Второ и нещо като продължение на първото, изглежда въвежданите през последните няколко години все по-драконовски мерки все пак могат да бъдат подминати – и то твърде възможно от само един човек. Basel II в крайна сметка въвежда много изисквания при управлението на операционния риск (а ако не се лъжа този попада в тази категория), но от изисквания до изпълнение има много разстояние.

Трето, това е поредният удар по световната банкова система след отчетените загуби за милиарди долари от най-големите: Citibank, JP Morgan Chase, Bank of America, ABN Amro, HSBC, ING и други по повод кризата с ипотечните кредити в САЩ. Естествено, управителят на френската централна банка не пропусна да направи станрадтното в такива случаи изявление, че SG се е съвзела само за няколко дни, всичко е наред, следователно клиентите да спят спокойно. Но специално във Франция нещата едва ли ще са същите. А доколкото мога да предположа, на други места в Европа – също. Може би това ще е повод за поредните обсъждания на ниво ЕС, Европейска централна банка е други институции, въвлечени в историята, да мислят какво да се прави оттук нататък. Вече споменах за притесненията на обикновените хора, ползващи даден банков продукт в системата, дали парите им са на сигурно място. Чак до паника едва ли ще се стигне, но съм сигурна, че настават нови времена на банковия пазар: хората все по-малко ще вярват на уверения, че всичко е наред.

Четвърто, как ли ще се отрази това на българската банкова система? Вероятно никак. Факт е, че другият голям проблем напоследък – този с ипотечните кредити в САЩ, нямаше може би почти никакъв ефект у нас (може и да има, но поне не ми е известно – нека по-големите специалисти да кажат). В този случай е въвлечена банка със сравнително активно присъствие на българския банков пазар. От финансова гледна точка, при положение, че още от днес е взето решение от централата във Франция за допълнителна емисия на акции за финансиране на създадената дупка в баланса, едва ли ще се очаква нещо да повлияе на нормалното функциониране в България. Честно казано се съмнявам изобщо да има някакви сътресения в тази област. От гледна точка на паниката – там вече нещата са други. Новининрските емисии винаги избират най-стряскащия начин за съобщаване на подобни новини. Но си мисля, че нещо, случило се във Франция, звучи твърде далечно на средностатистическия клиент.

Интересно ми е как ще се развие историята по-нататък… Като пето и за финал мога да кажа със 101% сигурност, че това ще е поредният случай, който ще влезе в учебниците след случая с Ник Лийсън и Barings.