Току що попаднах на едно интересно заглавие: „Нов опит за спасяване на летния сезон: Бюджетът може да поеме до 50% от почивките на чиновниците в България“. И от това, което прочетох за предложенията, не одобрявам следните неща:

1. Пазарната намеса няма да позволи по естествен път да се отсеят конкурентноспособните. Ако условията за получаване на субсидия са неясни и толерират едни представители на туристическия бранш за сметка на други, пазарът допълнително ще се изкриви.

2. Държавната субсидия сама по себе си не е ефективна от гледна точка на полезността, която ще носи на почиващите. Ценово погледнато, може би ще излезе изгодно, но от гледна точка на полученото качество…? Освен това, кой ще спре държавния служител, който иска все пак да отиде в Гърция на спокойствие и на широко, където и обслужването е качествено?

3. Защо се дават преференции на гражданите на определени страни за сметка на други? Това е поредна намеса на пазара, която не допринася за естественото му развитие. И защо точно от тези страни? На какво основание? Изнесени проучвания, които сочат че руснаци и само руснаци са потенциалните посетители на страната? И когато се „специализираме“ към руския пазар, но руснаците спрат да идват, това няма ли да нанесе по-сериозни загуби върху туризма, отколкото сегашните очаквани?

4. Да се намалява ДДС на 5% за туристическите услуги? Това искане вече сме го чували. Надявам се както тогава, така и сега да се прояви твърдост и да не се одобри. Всяко изключение за данъчната ставка по за добавена стойност обезсмисля съществуването на принципа за плоска такава. На същото основание много други браншове могат да поискат различна ставка. Защо тогава по-добре да не я направят различна за различни типове услуги?

Като цяло идеите за справяне с кризата са добри. Но по-добри ще бъдат мерките за налагане на равното третиране на пазарните участници и създаването и прилагането на стратегия не само за екстензивното развитие на туризма, но и за интензивното му развитие.

За пореден ден основните български борсови индекси бележат ръст, следвайки по този начин световната тенденция. Определено има много висока корелация (разбираемо) между българския капиталов пазар и световните и това за момента оставя на заден план други фактори. Доколкото българската икономика се влияе от световните фактори, по-конкретно в момента от световната криза, това продължава да се отразява и върху индексите.

Из медиите и сред познатите ми се разпространяват хипотези, че лошото за българската икономика тепърва предстои. Не знам доколко това ще се случи – не съм експерт, за да давам такива сериозни прогнози. Но ми е интересно какво ще се случи с борсата. Ще падне ли корелацията например с американските индекси? Колко време ще се възстановява българската икономика и как това ще се отрази чрез индексите? Ще се разбере…

Време беше и аз да се включа в тази инициатива, вместо само да на думи да показвам, че ме е грижа за околната среда.

На фона на все още всеобщото мнение, че няма смисъл от разделно събиране, защото  а) накрая отиват на едно място, б) една птичка пролет не прави, аз с моя си инатлив стил се заех да го правя въпреки а) и б).

Първо, компаниите вече започнаха да изграждат заводи за преработка на отпадъците и имат сериозния финансов интерес да получават възможно най-големи количества „суров материал“.

Второ, една птичка може да не прави пролетта, но ако няколко други птички я видят и решат, че е време и те да се проявят, някак ще се приложи ефекта на мултипликацията и току виж пролетта дошла и на нашия праг.

А самите ползи за обществото от разделното събиране не се изразяват само в това да ни е по-чисто, като не запълваме огромни пространства с бавноразлагащи се отпадъци. Ефектът може да бъде и косвен под формата на:

*развитие на бизнеса в тази област, следователно и повече работни места

*по-ниска себестойност на крайния продукт на фирмите от производството, след като са калкулирани разходите за опаковки или други разходи. Следователно, по-ниска цена на крайния продукт за потребителите. Е, тук може да се поспори доколко цените ще паднат – по-скоро едва ли и ефектът ще се прехвърли изцяло към увеличение на печалбата на производителите. Но при растящи други разходи (например за суровини като пшеница, мляко и др., които са в основата на доста хранителни продукти), поради по-ниските други разходи ефектът от скока на цените на тези суровини ще се отрази в по-малка степен върху крайната цена за потребителите и така инфлацията няма да е на толкова високо ниво, колкото би била, ако нямаше как да бъдат спестени разходите за внос на материал за опаковки.

Анализът ми е доста опростен и определено не се базира на точни цифри, но стига човек да разполага с точната информация примерно от едно предприятие от проезводствената сфера, ефектът може лесно да се проследи.

А сега дотук с анализите, че трябва да слизам, за да изхвърля стъклените бутилки. 🙂