Природа


Отвреме-навреме се замислям за радостите и проблемите, с които се сблъскват планинарите, които се решават на дълги преходи из нашите планини по сравнително по-малко масовите маршрути. Причислявам Ком-Емине, когото започнах преди няколко месеца на части (първа и втора), към по-малко масовите, тъй като не е за всеки и не всеки би се отказал от удобството да се качи с лифт донякъде и да си спести поне 1/2 от маршрута; както и да спи в хижа и на следващия ден да продължи по-нататък, вместо да се прибере в хотелчето в ниското и да яде кебапчета и пие ракия.
Не се приемам за опитен планинар, макар че смятам, че съм по-издържлива от хората с ракиите и кебапчетата. Но в никакъв случай идеята ми не е да се заяждам с тях, напротив – всеки сам решава какво е за него.
Има някои неща, които не правят задачата на българския планинар особено приятна на моменти. А те са:
– някои хижи не работят, а се намират на ключови места. По-запалените носят чували и палатки, но за средностатистическите посетители на планината е необходимо да има къде да преспят и да пийнат горещо чайче.
– маркировката не се поддържа, на някои места е толкова лоша, че се чудя как не съм решавала все пак да продължа и да разчитам на случайността.
– преминаващите не винаги се грижат да поддържат пътеката в нормално и разпознаваемо състояние. В един участък от Ком-Емине ни се наложи да разчистваме сами пътека, която скоро храстите ще погълнат, ако всеки преминаващ подминава някак и не се грижи.
– надявам се хората, които поздравяват в планината, да са повече, след като лично съм го правила в различни моменти. Не че е казано, че е задължително, но си е като неписано правилов планината. Какво по-хубаво от това да вървиш дълго време без да срещнеш никого и когато видиш човек, да се поздравите като близки. 🙂

И ако има негативни неща, за които съм склонна винаги да се оплаквам, има доооооста повече позитивни, с които мога все пак да се похваля, че винаги ми правят впечатление  и ме радват.

Хубавите неща са, че имаш възможност да се съсредоточиш само върху прехода и удоволствието от него. Можеш да тръгнеш рано сутрин без денят ти да започва с вдишване на автомобилни изпарения и ще завършва пак по същия начин.

Можеш да береш познати гъби, боровинки, къпини, малини и това да не ти струва нищо!

Страхотно е да вървиш дълго време и най-накрая да видиш заветната думичка „вода“ изписана на някое дърво или малка чешмичка встрани от пътеката.

Можеш да се припичаш на слънце и да лежиш на тревата, без да се притесняваш за кърлежи, неща, които кучетата оставят след себе си и т.н.

Можеш да си събереш смола от дърветата и ако имаш печка на твърдо гориво вкъщи/на вилата – да „ароматизираш“ стаята с естествени аромати, а не закупени от магазина. Можеш да се наслаждаваш на превъзходните гледки, които се откриват на 360 градуса около теб.

И така… Следващият път изброените позитивни неща отново ще бъдат повече от негативните… 🙂

Advertisements

Ако ние не можем да си помогнем, институции отвън ще го направят. Както случаят с Европейската комисия и Иракли, Странджа и Пирин.
Кметовете на засегнатите зони се притесняват, че изключително доходоносният им бизнес на гърба на природата ще секне. Нека. Откъде-накъде природозащитните организации ще имат „бизнес“ изгода от увеличавене териториите на парковете и запазване границите на сегашните? Нима спонсорите им не се интересуват къде отиват тези пари? А тези организации случайно да са си построили собствени почивни станции под вр. Тодорка или някъде в Странджа??? Поне аз не знам за такива случаи.
Времена на криза??? А като нямаше криза, оправданията бяха регинално развитие. Винаги ще се намират такива. А природата? За нея кризи няма ли? Все едно като е унищожиш на едно място, тя си компенсира и се „разработва“ на друго. И дърветата никнат като гъби, цветята – също, а птиците и животните с едно подсвирване се размножават.
Пределно ясно е за доста хора, че негативните ефекти от унищожаването на природата са дългосрочни и не могат да бъдат оценени справедливо от друга група хора, за които надделяват краткосрочните финансови облаги.
Само че, за щастие, има достатъчно хора, при това голяма част млади, които се интересуват какво ще бъде бъдещето на природата и правят всичко по силите си, за да спрат негативните ефекти от дейността на самозабравилите се бизнесмени.
Защо ли е безсмислено да споменавам, че банскалии-кореняци сякаш не познават родния си град и родните си хълмове? И в Разлог ли искате да стане така?
Регулативната функция на държавата тук липсва, а е толкова необходима. Надявам се от ЕК достатъчно да притискат българското правителство и институции да си вършат работата и да защитят териториите със специален статут. Както и дейността на ЮНЕСКО да не бъде подкопана от евентуално предаване на Ирина Бокова в ръцете на българските бизнесмени… Предполагам тя не може да си позволи такова излагане още в началото на мандата си, така че… може би и там сме подсигурени.
Ще видим. Ако трябва, пак ще се протестира. За която и да е кауза за опазване на българската природа.

Днес (03 април 2009) ще има светкавична акция (т.нар. флаш моб) за Рила и против изграждането на ски курорт „Супер Паничище“, навлизащ в територията на Национален парк „Рила“. Информацията – тук.

Няма лошо да има ски-курорти. Аз също карам ски и обичам хубави писти с достатъчно сняг. Но искам да има и незасегнати територии, през които да минавам през лятото, без да оставям непоправими следи след себе си. Искам да виждам зъбери на върхове и високопланински поляни, вместо метални съоръжения. Искам и бъдещите поколения да се наслаждават на чистия въздух.

Ако ние не си помогнем, неволята няма да се сети и да дойде сама.

Новината, че Върховният административен съд окончателно потвърди, че въпросният комплекс край с. Варвара е незаконен, ме зарадва изключително много. След множеството протести съдът в крайна сметка реши да вземе правилното според мен решение.

Очаквам с нетърпение издаването на заповед за събаряне на комплекса. Това ще послужи малко отрезвяващо на т.нар. инвеститори, които бетонират красивите крайбрежия. На нашите курорти им трябва качество на обслужването и подобряване на съществуващите места за отсядане, не строеж на нови. Не се взема предвид, че повечето почиващи искат наистина да си починат, при това качествено. Когато едно цяло село е презастроено и продължават да преминават багери и камиони дори и през летните месеци, това не е почивка. Когато едно място се окаже много красиво и привлекателно за повече хора, все се намират такива, които да го развалят. Но истината е, че частният интерес е такъв – твърде вероятно е да не взема предвид въздействието върху природата и върху част от хората. Затова и проблемът е, че регулиращата функция на държавата липсва. Да видим дали това съдебно решение ще е началото на някаква минимална промяна.

Крайно време е да споделя невероятните места в района на Рибарица, които посетих неотдавна.

За самата Рибарица може би няма какво да се каже относно местата за отсядане или забавление – ясно е, че са много. Една хубава разходка по тъмно из по-непознатите малки улички може да бъде много приятно изживяване. По-приятно от престой в задимена кръчма. Светлините на преминаващите по главния път коли правят странни отблясъци над къщите, за миг се проясняват тъмните очертания на близките хълмове.

Местността Костина се намира наблизо до Рибарица. На 3 км по шосеен път от селото се намира малка долина край река Костина. На това място е убит Георги Бенковски и малък паметник край реката отбелязва мястото. Наблизо е Кървавото кладенче – където според легендата (а може би исторически източници) е измита отсечената от турците глава на Бенковски. От другия бряг на реката има малко ресторантче, явно поддържано от запалени ловци и сборно място на такива: вътре целите стени и тавани бяха украсени с ловни трофеи, български знамена, борови шишарки и стари съдове. Бобът е невероятно вкусен, а кюфтенцата са наистина от месо!

След Рибарица продължихме в посока Васильовската планина и едноименния връх и хижа. По пътя Рибарица-Шипково има отбивка вляво, откъдето се следва синя маркировка по черен път. За нередовните туристи пътят до хижата отнема около 40 минути. Самата хижа е сравнително голяма, двуетажна, с няколко бунгала наоколо. Хижарите са много мили хора, седнахме да се стоплим и поговорихме малко, похапнахме, пийнахме горещ чай. Не знам в какво състояние са стаите, но ми направи впечатление доброто състояние на общата тоалетна – съвсем новичка и чиста. Хижарите са се постарали хижата да се отличава и отдалече. Основата на чешмата е дънер, издялан във формата на мечка. Има си и мигли дори! 🙂 Наблизо е паркиран завинаги стар москвич, целият покрит с надписи „Само ЦСКА“. Това се казват футболни почитатели!!! 🙂

Връх Васильов (1490 м.) се намира на 15 минути от хижата. От двете страни на широката пътека отскоро се извисяват два ветрогенератора. Когато мъглата се спусне по хълмовете, двата генератора изглеждат като огромни зловещи великани, криещи се от малкия турист долу в ниското и изведнъж изникващи като че ли от нищото.

На връщане направихме кратка разходка из Тетевен. Много исках да посетя града заради часовниковата кула – от известно време много искам да посетя всички места в България, където има такива постройки. Градът, иначе с красиви стари къщи и невероятни изгледи към старопланинските върхове, беше доста замрял в неделния следобед. Заслужава да се видят старите къщи, някои от които обявени за паметници от историческо значение, но за съжаление никой не ги поддържа и скоро може би ще станат опасни за преминаващите хора и ще остане само споменът и снимките за тях…

Това беше краткото двудневно пътешествие в миналогодишните есенни дни. Всичките гореописани места изглеждат страхотно през есента, когато листата на дърветата са пожълтели, част от тях са покрили като килим земята, но друга част все още се задържат на дърветата и се постига невероятен контраст между тях и сиво-черните клони и стелещата се наоколо мъгла. Какво по-хубаво от подобна разходка…

След протеста миналата седмица и последвалата среща изглежда някои хора са хванали предизборна треска. Стефан Юруков заяви снощи пред бТВ, че директорите на националните паркове „Витоша“, „Странджа“ и „Врачански Балкан“ няма да бъдат уволнени, а само ще бъдат санкционирани вследствие установените нарушения.
Интересно ми е как бързо справедливостта почука и на неговата врата и той я прие. Готови си бяха хората иначе да си съберат личните вещи от бюрата и да си търсят друга работа.
Има естествено някаква вероятност всеки един от тях сам по себе си да има някакви недостатъци и да извършва определени злоупотреби (като за това мога само да гадая). Но дори и да има такова нещо, това остава на заден план в сравнение със защитата на националните паркове.
Вярвам, че хората, които защитават каузи, в които и аз твърдо вярвам, трябва да бъдат подкрепяни по всякакъв (законен) начин. Да се надяваме, че позитивната промяна ще продължи…