Хора


Четейки поста на Pippilota, се замислих за мотивацията на участвалите в гласуването да поставят „Тютюн“ на трето място в класацията. Както е известно, романът има две версии – оригинал и поправка, направена от Димитър Димов след натиск от страна на критиц-последователи на Партията.

И това, което се чудя, е дали оценката е дадена на база оригинала или на поправката? Заради Лила ли са гласовете или за Ирина? Ако оценката е заради Лила, това ще значи ли, че българите, участвал в оценяването, са прехласнати по подвизите на партизаните и несъзнателно подкрепят роман, пресъздаден с от своя автор под натиска на външни интереси..? Или веднъж прочетена в училище, книгата остава в паметта на човека и той решава да не я чете повече, макар и да знае, че това не е истинската история?

Още един от въпросите за развитието на нашето общество, които ще останат без ясен отговор.

Реклами

Логично е кризата да се отрази по някакъв начин на всеки аспект от нашия живот. А защо не и на размера на подкупите?
Като изключим факта, че ми е изключително тъжно за хората, засегнати по някакъв начин от кризата, остава ироничната страна на случая. А именно реакцията на полицаите. Може би няма нужда да си задавам въпроса какво щеше да стане, ако им бяха предложени не 9 лв., а 90 лв.?

Днес отидох на протеста пред Народното събрание, за който писах вчера. Бяхме малко, много малко. Повече бяха хората, които подминаваха събралата се група, от която през повечето време половината бяха журналисти, а от останалата половина – една трета бяха развели байряците и плакатите против комунистите и депесарите.

Какво стана, организацията ли не беше на ниво? До вчера не ми беше ясно от колко часа и къде ще бъде. До вчера и единствено на сайта на организацията и някъде из Facebook се чу за протеста в София. Но както и да е… важното е, че имаше протест. Важното беше, че имаше хора.

С познат на всеки един гражданин на Република България ли трябва да се случи нещо, за да се активизират всички…?

Утре, 18.03, ще се състои протест под наслов „Убийците в затвора“ с настояване за най-тежки присъди за убийците на Радостина Евтимова, Стоян Балтов и Найден Вучков.

Събитието ще се проведе в София, на пл. „Народно събрание“, от 11 ч. до 14 ч.

Всеки, който иска да даде принос за промяна, трябва да дойде. Всеки студент може да пропусне лекция. Всеки работещ може да пропусне обедната си почивка и да дойде със сандвич в джоба. Всеки човек може да стане жертва на подобни несправедливости. ВСЕКИ човек има правото да изрази мнението си и способността да промени нещо.

Кога, ако не утре…?!

От нас зависи!!!

Повече за протеста:
тук
и тук

Мислех си тези дни за убийствата, при които е допусната несправедливост и извършителите не са получили заслужената присъда. Тези, които може би поради някаква странична намеса и липсата на гласност по случая са останали на свобода или на лек режим въпреки престъплението, което са извършили.

Като например случаят с Мартин Борилски, при който сериозните доказателства, предоставени от френските разследващи, не успяха да „убедят“ няколко съдилища да осъдят двамата обвиняеми.

Колко още трябва да се изпише, за да се промени нещо? Изглежда това е начинът да се получава желаната справедливост. Но колко още..?

Ние, хората, имаме склонността да се възмущаваме от дадена постъпка, когато чуем за нея, но ако слабо ни касае, остава само поредната информация за несправедливост, за която четем. И така до следващия случай. Обичаме лошите новини,  но не искаме да се натоварваме прекалено много за дълъг период от време за дадена кауза.

Може би и аз съм такава?

А искам само справедливост…

Получих следната информация* по случая с убийството на Радостина:

Вътрешен източник Потвърди, че Финансовото и Служебното положение на Родителите на УБИЕЦА на Радостина Евтимова са започнали да Допринасят за Оневиняването на сина им.

Както всички вече знаем, и както прокурорът Радослав Лазаров коментира – окървавено белъо, лаптоп, бижута, лични карта, студентска книжка, и USB са намерени в Дома на Убиеца; голата снимка на издъхналата Радостина в мобилния телефон на Убиеца; нараняванията в областа на лявата и дясната длан, и охлузванията по подбедрицата на Убиеца показват, че Радостина се е борила за живота си; и накрая, но не по маловажност 12 сантиметровото острие с петна от кръв, което Убиеца е използвал за 53те прободни рани при гаврата си с тялото на Радостина, отново намерено в дома на Убиеца. Всички тези Улики водят единствено до Георги Цветанов, синът на общинския съветник и лидер на СДС – Варна, Цанко Цветанов. Както и до извода, че Георги Цветанов е Виновен за Смъртта на 21 годишната студентката, Радостина Евтимова.

Базирайки се на многобройни улики и доказателства Влиятелните Родители на сина – Убиец осъзнават какво ще сполети отгледания от тях Убиец, а именно – от 15 до 20 години лишаване от свобода, доживотен затвор, или доживотен затвор без право на замяна. Поради тази причина източникът, който желае да запази самоличноста си, потвърди че Богатите Родители са започнали да манипулират една от пукнатините в Българското Законодателство, а по-точно – Убиецът страда от Психично Отклонение.

Източникът потвърди, че Влиятелните Родители заедно с адвокатите на Убиеца са започнали да работят по стратегията – Синът-Убиец Страда от Раздвоение на Самоличността.

Имайки в предвид, че синът-Убиец ще докаже своята Вменяемост ако бъде подложен на психологични тестове и прегледи, източникът потвърди, че Политическият Лидер и съпругата му развиват следния сценарий: Далечен Роднина на Убиеца в миналото е имал вид психично заболяване, Различно от Раздвоение на Самоличността и е бил подложен на психиатрично лечение за период от време. Защитата планира да изтъкне, че това психично заболяване е еволюирало през времето и е достигнало по-висша форма – Раздвоение на Самоличността – която ненадейно се е предала не на някой друг от семейството, но точно на Убиеца.

При доказване, че Убиецът „страда” от Раздвоение на Самоличността, го очаква присъда от около 5 години в Психиатрична Клиника. Очаква се той да излезе на свобода преди края на присъдата. Убиецът отново ще е част от обществото, за да извърши поредното си нечовешко деяние. Задайте си въпроса коя ще е следващата му жертва. Може ли това де а вашата рожба, брат или сестра. Както дългогодишната приятелка на Убиеца, Пламена, коментира в интервю с bTV „Можело е да е всеки на нейно място.”

Има ли справедливост в този лъжлив сценарий? Колко пъти ще оставим хора на Висшестоящи постове да използват влиянието си, за да манипулират Българските закони?

Присъединете се към протеста, който ще се състои на 17 Март от 10:00ч. стартирайки от ВИНС Варна, не само за да спрете освобождаването на Георги Цанков под парична гаранция, но и да повлияете на окончателното и справедливо решение на Варненски Окръжен Съд.

Поради факта, че протестът е „Мълчалив” лозунги, сочещи пълната вина на Убиеца на Радостина, както и това, че обществото знае за Коварния план на Родителите на Георги Цветанов, допълнително ще допринесе за положителния развой на делото. Следното може да послужи като пример:

„Лудост е да повярваме, че Георги Цветанов е Луд”
„Искаме Правосъдие: Доживотна без Замяна”
„Колко още трябва да бъдат Убити?”
„Пред закона Всички сме Равни”
„Раздвоение на Самоличността – От Кога?”

Пред Закона ВСИЧКИ трябва да са равни. Независимо дали са все още заподозрени, дали са вече обвиняеми или са осъдени.

Настоявам за справедлив процес и справедлива присъда!

Призовавам всички, които могат, да отидат на протеста във Варна на 17.03.

Очаквам още такива събития в цялата страна.

 

*Информацията е получена чрез трето лице и съответно не е проверена за достоверност. Въпреки че не обичам излишни спекулации и анализи на база предположения, реших да я публикувам. Искрено се надявам информацията да е грешна и процесът да бъде справедлив спрямо двете ответни страни. Ако има вероятност горепубликуваното да е истина, се надявам да съм допринесла това да не се реализира. Времето ще покаже…

Петък 13ти – хубав ден за защита на дипломна работа. И хубав ден за посещение на любимия ми град Свищов.

По пътя на отиване решихме да се доверим на новия телефон на колегата, по-точно на опцията за GPS навигация и да видим през кои пътища ще ни отведе до града. Според машинките най-краткият път беше през Никопол. (?!) Няма лошо, продължихме по страхотен нов път, изглежда е бил открит миналата година, защото нямаше и пукнатинка по него. За пореден път констатирах типичния изглед от едно село в северна България – малко дворче с лози в него и пред него до самата улица. Тук-там красиви стари църквички; също и по някой паметник на велик партизан; паметници, несвързани с партизани; по-рядко и ремонтирани центрове на селата – пребоядисани сгради на кметствата и

сменени тротоарни плочки. Едно от селата беше особено – образцово село (!) – с пояснение – село с много добра пътна и знакова маркировка. И наистина, пътят беше хубав, беше маркиран, имаше на всяка малка уличка, вливаща се в главния път, знак стоп и знак, че по главния път си с предимство. И така през всеки 10 метра… раят на знаците 🙂

Точно се радвахме на чудесния път, когато зачестилият брой на ремонтни машини и една табелка с надпис „Ремонтът на този участък започва от 1 март 2009“ не попари надеждите ни за леко придвижване. Едно мостче беше наполовина в ремонт, а насред другата половинка зееше огромна дупка… за щастие все още непробила до долу, така че не можахме да видим реката през самия мост. По-нататък стигнахме панорамен път на Дунава. В един момент колегата се уплаши, че пътят може да свърши, но това не се случи. Просто се движехме почти по ръба на брега. „Страхотна“ гледка към реката, виждаше се как заводът на Турну Мъгуреле оцветява в жълто въздуха, който жителите на Николоп дишат.

Никопол ми се стори много сивичък на фона на прекрасния слънчев ден. Има шанса да стане добро място за посещение с историята, която има. От колата видяхме паметници, красиви стари сгради…  Дано ремонтираният път е първата стъпка напред. Определено ще посетя някой ден града.

Следваше Белене, пътят минава на 4 км от града, но успяхме да видим огромните кранове при строителната площадка на АЕЦ Белене. Дано това, че районът е земетръсна зона, да бъде взето повече от достатъчно сериозно при дострояването на централата.

Свищов, както обикновено, си беше страхотно местенце. За разлика от останалите градове в околността, се усеща ефектът от наличието на Академията. Градът просто е жив, навсякъде е пълно не просто със студенти, но и като цяло с млади хора, семейства с детски колички.

Неслучайно свищовлии така наблягат на приноса на Димитър Ценов за града им.

На връщане минахме през Пловдив и съответно се отклонихме по интересен маршрут: Свищов – Бяла – Велико Търново – Габрово – Шипченски проход – Калофер – Пловдив. Преди да стигнем околностите на Велико Търново, районът все така беше замрял. Малките селца с лози пред дворовете, с малките сиви къщи и почти пълната липса на хора по улиците. Тъжно ми е като гледам какво е състоянието. Районът е много красив, досега не бях виждала такива панорамни гледки. Пътят минаваше през разноцветни ниви, разпростряни от низината до хълма до нея. От двете страни на пътя понякога имаше високи дървета, които добавяха допълнителен цвят към картината. Уникално.

За пръв път минах през Габрово, а как ми се оставаше да разгледам… И да потърся котки без опашки 😀 След острите завои на Шипченския проход видях отдалече и руската църква в подношието на върха, там също ще отида някой ден. Както и на върха при паметника. Всъщност забелязах, че освен големия паментик на Шипка, в подножията има и по-малки. И те ще бъдат посетени 🙂

После пътят минаваше през колтовините и изгледът към Балкана беше страхотен… Върховете, покрити със сняг и облаци около тях, нагънатия релеф в подножието им, стигащ до самата котловина, малките къщички в далечината, изглеждащи толкова нищожни в сравнение с планината.

Страхотен ден…

« Предишна страницаСледваща страница »