Финанси


Преди малко по БНТ1 предаваха пряко обсъждането и гласуването на Закона за държавния бюджет.
Досега тематиката беше тютюни, здраве и мача на Левски с Виляреал.
Току що гласуваха „За“ спирането на прякото излъчване.
Какво целяха, не знам. Според мен беше по-добре да го оставят. Точно взе да ми става интересно. Или ще го предават, или няма. Иначе няма смисъл само да го пускат, за да „дразнят народа“.

За пореден ден основните български борсови индекси бележат ръст, следвайки по този начин световната тенденция. Определено има много висока корелация (разбираемо) между българския капиталов пазар и световните и това за момента оставя на заден план други фактори. Доколкото българската икономика се влияе от световните фактори, по-конкретно в момента от световната криза, това продължава да се отразява и върху индексите.

Из медиите и сред познатите ми се разпространяват хипотези, че лошото за българската икономика тепърва предстои. Не знам доколко това ще се случи – не съм експерт, за да давам такива сериозни прогнози. Но ми е интересно какво ще се случи с борсата. Ще падне ли корелацията например с американските индекси? Колко време ще се възстановява българската икономика и как това ще се отрази чрез индексите? Ще се разбере…

Мярката, която американската Камара на представителите гласува вчера – въвеждане на данък от 90% върху бонусите на служители от компании, получили държавна подкрепа за спасяване от кризата, ми се стори доста нестандартна.
След един бърз преглед обаче се оказа, че явно такива методи не са използвани за пръв път от американските конгресмени. Изглежда обаче, че този път случаят е много по-сериозен.
Хубавото в случая беше, че имаха конституционното основание да прокарат такъв закон. В противен случай бонусите щяха да си останат забранена за пипане зона.
Доста арогантно беше действието на мениджърите на засегнатите компании – които най-вероятно ще са Bank of America, Citigroup, JPMorgan Chase & Co, Goldman Sachs Group, Morgan Stanley и, разбира се, основната замесена – AIG. Получават няколко спасителни милиарда от парите на американските данъкоплатци и същевременно си раздават бонусите. Не съм наясно с бонусната политика на топ мениджмънта на въпросните фирми, но поне погледнато отстрани ми се струва доста неправилно решение.

От друга страна, доста интересна ми се стори позицията на американската държава в конкретния случай. Машината се задейства максимално бързо, за да спаси онези, които са твърде големи, за да фалират. Имаше известен пропуск в стратегията и част от парите на американските данъкоплатци отидоха не за спасяване на въпросните големи, а за регулярните бонуси на мениджърите. Имаше и обаче механизъм, вратичка, чрез която да се прокара законче и с това законче да бъдат санкционирани некоректните и парите да бъдат възстановени. Хитро*. Какво друго да кажа.

Интересно какво ще стане по-нататък. До нарежданията за превод към щатския бюджет има време за още изненади. 🙂

*Случаят сигурно ще се запише в учебниците, които по-късно нашите икономисти ще изучават в училищата и университетите. Дали ще имат умението и смелостта да приложат нещо такова в подобна ситуация в България…?

Време беше и аз да се включа в тази инициатива, вместо само да на думи да показвам, че ме е грижа за околната среда.

На фона на все още всеобщото мнение, че няма смисъл от разделно събиране, защото  а) накрая отиват на едно място, б) една птичка пролет не прави, аз с моя си инатлив стил се заех да го правя въпреки а) и б).

Първо, компаниите вече започнаха да изграждат заводи за преработка на отпадъците и имат сериозния финансов интерес да получават възможно най-големи количества „суров материал“.

Второ, една птичка може да не прави пролетта, но ако няколко други птички я видят и решат, че е време и те да се проявят, някак ще се приложи ефекта на мултипликацията и току виж пролетта дошла и на нашия праг.

А самите ползи за обществото от разделното събиране не се изразяват само в това да ни е по-чисто, като не запълваме огромни пространства с бавноразлагащи се отпадъци. Ефектът може да бъде и косвен под формата на:

*развитие на бизнеса в тази област, следователно и повече работни места

*по-ниска себестойност на крайния продукт на фирмите от производството, след като са калкулирани разходите за опаковки или други разходи. Следователно, по-ниска цена на крайния продукт за потребителите. Е, тук може да се поспори доколко цените ще паднат – по-скоро едва ли и ефектът ще се прехвърли изцяло към увеличение на печалбата на производителите. Но при растящи други разходи (например за суровини като пшеница, мляко и др., които са в основата на доста хранителни продукти), поради по-ниските други разходи ефектът от скока на цените на тези суровини ще се отрази в по-малка степен върху крайната цена за потребителите и така инфлацията няма да е на толкова високо ниво, колкото би била, ако нямаше как да бъдат спестени разходите за внос на материал за опаковки.

Анализът ми е доста опростен и определено не се базира на точни цифри, но стига човек да разполага с точната информация примерно от едно предприятие от проезводствената сфера, ефектът може лесно да се проследи.

А сега дотук с анализите, че трябва да слизам, за да изхвърля стъклените бутилки. 🙂

Не можах да се сдържа да не коментирам една твърде интересна част от поредната порция новини за Сосиете Женерал.

Separately, it emerged on Friday that Daniel Bouton, SocGen’s chairman, sold €3.3m stock options last year, when the shares were worth almost double what they are now.

(цитирано от ft.com)

Твърде интересно начинание. Такива действия от страна на мениджмънта са особено подозрителни в борсовия свят. Продаваш преди да гръмне „нещо“ и цената да се срине. Г-н Бутон е бил в течение на доста неща миналата година… Дали все пак Кервиел не е изкупителната жертва, оказал се на неподходящо място, в неподходящо време и с неподходящи сделки..?

Днес гръмна поредната неприятна новина от банковия сектор: засечена е измама, причинила загуби за около 5 млрд. евро на Сосиете Женерал. Новината гласи, че един-единствен служител – Жером Кервиел, е отворил дълги позиции на фючърси върху европейски пазарни индекси; след последните дни на вълнения на световните пазари загубите са достигнали невероятната сума от около 5 милиарда евро! Твърди се, че той и само той е виновен за измамата, като е успял да осъществява транзакциите, като умело ги е прикривал, използвайки опита си в банката за процедурите по управление на риска.

Оставяйки настрани факта, че предстоят тежки дни за Сосиете Женерал и се говори (естествено) за поглъщане на банката, днешната новина ми навява няколко теми за размисъл.

Първо, интересно и много съмнително е как е възможно около една година един-единствен служител да извърши подобни сделки и да остане извън обсега на всевъзможните контролни звена на банките?

Второ и нещо като продължение на първото, изглежда въвежданите през последните няколко години все по-драконовски мерки все пак могат да бъдат подминати – и то твърде възможно от само един човек. Basel II в крайна сметка въвежда много изисквания при управлението на операционния риск (а ако не се лъжа този попада в тази категория), но от изисквания до изпълнение има много разстояние.

Трето, това е поредният удар по световната банкова система след отчетените загуби за милиарди долари от най-големите: Citibank, JP Morgan Chase, Bank of America, ABN Amro, HSBC, ING и други по повод кризата с ипотечните кредити в САЩ. Естествено, управителят на френската централна банка не пропусна да направи станрадтното в такива случаи изявление, че SG се е съвзела само за няколко дни, всичко е наред, следователно клиентите да спят спокойно. Но специално във Франция нещата едва ли ще са същите. А доколкото мога да предположа, на други места в Европа – също. Може би това ще е повод за поредните обсъждания на ниво ЕС, Европейска централна банка е други институции, въвлечени в историята, да мислят какво да се прави оттук нататък. Вече споменах за притесненията на обикновените хора, ползващи даден банков продукт в системата, дали парите им са на сигурно място. Чак до паника едва ли ще се стигне, но съм сигурна, че настават нови времена на банковия пазар: хората все по-малко ще вярват на уверения, че всичко е наред.

Четвърто, как ли ще се отрази това на българската банкова система? Вероятно никак. Факт е, че другият голям проблем напоследък – този с ипотечните кредити в САЩ, нямаше може би почти никакъв ефект у нас (може и да има, но поне не ми е известно – нека по-големите специалисти да кажат). В този случай е въвлечена банка със сравнително активно присъствие на българския банков пазар. От финансова гледна точка, при положение, че още от днес е взето решение от централата във Франция за допълнителна емисия на акции за финансиране на създадената дупка в баланса, едва ли ще се очаква нещо да повлияе на нормалното функциониране в България. Честно казано се съмнявам изобщо да има някакви сътресения в тази област. От гледна точка на паниката – там вече нещата са други. Новининрските емисии винаги избират най-стряскащия начин за съобщаване на подобни новини. Но си мисля, че нещо, случило се във Франция, звучи твърде далечно на средностатистическия клиент.

Интересно ми е как ще се развие историята по-нататък… Като пето и за финал мога да кажа със 101% сигурност, че това ще е поредният случай, който ще влезе в учебниците след случая с Ник Лийсън и Barings.

Седя и си гледам новините, слушам за някакви министри, които били сгафили и още по-лошо – било записано тайно от оператора на една от телевизиите. Ключови думи: седенка, експерти, размотаване.

 

Страшна е силата на медийната манипулация. След края на кадрите се започна едно обсъждане кога и при какви обстоятелства е било постигната мечтата на журналиста – да отрази сензационна новина. 5-10 минутна самореклама на телевизията за голямото постижение.

 

Добре, а в крайна сметка този разговор наистина ли беше толкова скандален?

 

На фона на седенките и експертите съвсем избледня началото на разговора: първо да мислим за числа, съкращения и после… и т.н. И по увереността, и по съдържанието на казаното аз видях единствено твърдост, която трябва да е присъща за министър на финансите. Няма пари без обосновка. Тези думи се оказаха и потвърждение на тезата ми за решаването на проблема, макар и погледната от друг аспект – в количествени, а не в качествени измерения. Сега вече имам успокоението, че си има хора, които са на мястото си. Въпросът е, че позицията им беше изкривена на 180 градуса и рационалните решения ще бъдат още по-смело отхвърлени заради отрицателната нагласа, предизвикана от една медиа.

И добре, при положение, че имаме един министър на финансите, който твърдо настоява числа преди каквото и да е друго и група хора, които явно не ги интересува или не искат да ги интересува какво той казва, значи стигаме до извода, че теорията за „седенката“ е вярна. Не е ли тогава това събиране наистина само една седенка?

 

Сега накратко и по някои други горещи въпроси, свързани със събитието:

– пътуването на министъра на финансите при положение, че има важни преговори. Не само проблемът с образованието е това, с което един министър на финансите се занимава. Не е единственото важно нещо. Ако погледнем само за малко в перспектива, ще ни стане ясно, че един отложен ангажимент днес може да ни струва точно толкова утре, колкото и ползата от днешното съсредоточаване върху образованието, а ако не и повече.

– Защо министърът на образованието продължава да не настоява не само за количествени, но и качествени промени в състава на преподаващите? Това за мен все още е мистерия и дежурно засега го причислявам към слабата политическа воля заради потенциално негативните реакции на обществеността, която се интересува от добруването на учителите.

– Разговорът като цяло. Явно хората, които в момента критикуват двамата министри, си мислят наивно, че каквото се казва пред всички, се говори и насаме и то едно към едно?

– Доверието в медиите като непредубедени е плашещо голямо. А все пак нали зад пулта, зад камерите, пред микрофоните също стоят човешки същества – всеки със своето субективно мнение?

– Кога разумната преценка на един или друг проблем ще започне да надделява над първичната емоционална реакция?????

Следваща страница »