Интересно


Най-накрая се завръщам в блог-пространството на WordPress!!! След дълго отсъствие поради проблеми с достъпа до част от функционалностите на блога, вече мога да продължа с последните новини от мен и света.

Освен че продължавам да се опитвам да съчетая работа, забавления и следване, добавих към всекидневието си и няколко други занимания. От съвсем скоро ще пиша за България в два блога – единият за Балканите, другият – за Централна и Източна Европа. Но за това – друг път по-подробно.

Нещо, което си заслужава да споделя тук – защото се съмнявам, че много хора са успели да го видят, е мнението на един заклет Биг Брадър почитател за резултата от последното реалити шоу.

Колко ли ядосан е бил неизвестният автор, за да си позволи в яда си да обърка поне две имена и да забрави за уроците по български език в училище? Но все пак да знае основните дайстващи лица и най-големите виновници за въпросния скандал.

Браво, неизвестни авторе! Най-важното е да си отстояваш мнението! 🙂

Реклами

Привет! Это ваш любимый вечерний спамер!

Откакто използвам QIP вместо ICQ, непрекъснато получавам спам съобщения с руски произход. Това, което ме шокира, е съдържанието на спама. Руският спам се откроява с изключителна оригиналност и ако не знаех, че отсреща има просто една машинка, щях и да започна разговор с някой.
Така че мисля, че има два типа спам от гледна точка на стила: американски и руски.
Американският е агресивен, има много числа, най-често се вижда „100%“, говори се за избраници за бързо забогатяване, уголемяване на някои части на тялото и т.н.
Руският може и да не се различава по съдържание от американския, но затова пък стилът е тотално различен. Любезностите се сипят една след друга. Поздравяват ме сутрин, обед и вечер, цели се проява на сантименталност от страна на получателя, за да се заинтересува от съдържанието. Все едно ти казват: клиентът е бог. 🙂 И ти става едно такова приятно на душата, чак да последваш линка, който ти се предоставя най-любезно от любимия спамър. Ако пък не – тогава си остава приятното чувство от доброто пожелание. 😀

Днес бях в отпуск и в късния следобед успях да се разходя из централните софийски улици. Както може би много хора знаят, тези места са изпълнени с всевъзможни неща, привличащи вниманието. Има обаче и други, които не са толкова забележими, дори почти невидими за средностатистическия пешеходец със средностатистически забързано ежедневие.

Днес напълно се изолирах от шумовете около мен благодарение на мр3 плейъра с хубава музика. И така, някак неусетно, изминаха няколко часа в разхождане и самовглъбение. Душевното отпскане беше пълно… И след като заключих слуха си за ставащото около мен, зрението ми стана основното сетиво, с което разбирах какво става наоколо. Точно по този начин минах през улици, които досега не бях виждала и обърнах внимание на много неща, които не бях забелязвала.

Част от тези неща се оказаха надписи на различни места, направени и с различни цели.

Паметната плоча за спасяването на българските евреи.

~~~

На една от стените на Националната художествена академия

~~~

„На това място ще бъде изграден мемориал на хората отдали живота си за духовното извисяване на народа. 26 Х 2000 г.“ Зад Народната библиотека.

~~~

Един от обяснителните надписи към колони и орнаменти от древна Сердика – Докторската градина.

~~~

Гореща молба към онези, които минават покрай въпросните старини.

~~~

Искат нова партия! Ти – даде ли своя подпис?! 😉 Залепено на таблото с информация за Докторската градина

А ето и оригиналното обръщение на инициаторите на партията. Място на снимката: срещу сградата на БНТ.

~~~

Ооо, така било значи! А аз не знаех, че ако ми текат обувките, следователно вали. Така написано следва да се заключи, че със сигурност ако ми текат обувките, в момента значи вали. Но авторът май не се е сетил, че ги има и течовете от спуканите ВиК тръби. Ако това стане, цялата рекламна стратегия на обущарницата отива на кино. А клиентите – на пазар за нови обувки, но е и на обущарница.

Преди време бях гледала едно подобно клипче – Италия срещу ЕС и тогова почти припаднах от смях. Когато научих за българския вариант, веднага не настроих отново на същата вълна и се хванах здраво за стола!

Не че по принцип съм привърженик на негативните виждания за България, но това си отива по-скоро към реализъм, нали? А и защо човек да не се надсмее сам над себе си

Интересно какво правят вече българските производители, за да се знае, че стоката, която се продава в магазините, е тяхно/наше производство, а не чужди (т.е. китайско). Ако все още има хора, които са привърженици на призива „Изберете българското“, а не следят числото преди десетичната запетая на етикетчето за цена, то този стикер може и да постигне желания ефект. Само да не се окаже, че самото кръгло етикетче е произведено в Китай… 🙂

« Предишна страница