Икономика


Току що попаднах на едно интересно заглавие: „Нов опит за спасяване на летния сезон: Бюджетът може да поеме до 50% от почивките на чиновниците в България“. И от това, което прочетох за предложенията, не одобрявам следните неща:

1. Пазарната намеса няма да позволи по естествен път да се отсеят конкурентноспособните. Ако условията за получаване на субсидия са неясни и толерират едни представители на туристическия бранш за сметка на други, пазарът допълнително ще се изкриви.

2. Държавната субсидия сама по себе си не е ефективна от гледна точка на полезността, която ще носи на почиващите. Ценово погледнато, може би ще излезе изгодно, но от гледна точка на полученото качество…? Освен това, кой ще спре държавния служител, който иска все пак да отиде в Гърция на спокойствие и на широко, където и обслужването е качествено?

3. Защо се дават преференции на гражданите на определени страни за сметка на други? Това е поредна намеса на пазара, която не допринася за естественото му развитие. И защо точно от тези страни? На какво основание? Изнесени проучвания, които сочат че руснаци и само руснаци са потенциалните посетители на страната? И когато се „специализираме“ към руския пазар, но руснаците спрат да идват, това няма ли да нанесе по-сериозни загуби върху туризма, отколкото сегашните очаквани?

4. Да се намалява ДДС на 5% за туристическите услуги? Това искане вече сме го чували. Надявам се както тогава, така и сега да се прояви твърдост и да не се одобри. Всяко изключение за данъчната ставка по за добавена стойност обезсмисля съществуването на принципа за плоска такава. На същото основание много други браншове могат да поискат различна ставка. Защо тогава по-добре да не я направят различна за различни типове услуги?

Като цяло идеите за справяне с кризата са добри. Но по-добри ще бъдат мерките за налагане на равното третиране на пазарните участници и създаването и прилагането на стратегия не само за екстензивното развитие на туризма, но и за интензивното му развитие.

Новината, че Върховният административен съд окончателно потвърди, че въпросният комплекс край с. Варвара е незаконен, ме зарадва изключително много. След множеството протести съдът в крайна сметка реши да вземе правилното според мен решение.

Очаквам с нетърпение издаването на заповед за събаряне на комплекса. Това ще послужи малко отрезвяващо на т.нар. инвеститори, които бетонират красивите крайбрежия. На нашите курорти им трябва качество на обслужването и подобряване на съществуващите места за отсядане, не строеж на нови. Не се взема предвид, че повечето почиващи искат наистина да си починат, при това качествено. Когато едно цяло село е презастроено и продължават да преминават багери и камиони дори и през летните месеци, това не е почивка. Когато едно място се окаже много красиво и привлекателно за повече хора, все се намират такива, които да го развалят. Но истината е, че частният интерес е такъв – твърде вероятно е да не взема предвид въздействието върху природата и върху част от хората. Затова и проблемът е, че регулиращата функция на държавата липсва. Да видим дали това съдебно решение ще е началото на някаква минимална промяна.

За пореден ден основните български борсови индекси бележат ръст, следвайки по този начин световната тенденция. Определено има много висока корелация (разбираемо) между българския капиталов пазар и световните и това за момента оставя на заден план други фактори. Доколкото българската икономика се влияе от световните фактори, по-конкретно в момента от световната криза, това продължава да се отразява и върху индексите.

Из медиите и сред познатите ми се разпространяват хипотези, че лошото за българската икономика тепърва предстои. Не знам доколко това ще се случи – не съм експерт, за да давам такива сериозни прогнози. Но ми е интересно какво ще се случи с борсата. Ще падне ли корелацията например с американските индекси? Колко време ще се възстановява българската икономика и как това ще се отрази чрез индексите? Ще се разбере…

Мярката, която американската Камара на представителите гласува вчера – въвеждане на данък от 90% върху бонусите на служители от компании, получили държавна подкрепа за спасяване от кризата, ми се стори доста нестандартна.
След един бърз преглед обаче се оказа, че явно такива методи не са използвани за пръв път от американските конгресмени. Изглежда обаче, че този път случаят е много по-сериозен.
Хубавото в случая беше, че имаха конституционното основание да прокарат такъв закон. В противен случай бонусите щяха да си останат забранена за пипане зона.
Доста арогантно беше действието на мениджърите на засегнатите компании – които най-вероятно ще са Bank of America, Citigroup, JPMorgan Chase & Co, Goldman Sachs Group, Morgan Stanley и, разбира се, основната замесена – AIG. Получават няколко спасителни милиарда от парите на американските данъкоплатци и същевременно си раздават бонусите. Не съм наясно с бонусната политика на топ мениджмънта на въпросните фирми, но поне погледнато отстрани ми се струва доста неправилно решение.

От друга страна, доста интересна ми се стори позицията на американската държава в конкретния случай. Машината се задейства максимално бързо, за да спаси онези, които са твърде големи, за да фалират. Имаше известен пропуск в стратегията и част от парите на американските данъкоплатци отидоха не за спасяване на въпросните големи, а за регулярните бонуси на мениджърите. Имаше и обаче механизъм, вратичка, чрез която да се прокара законче и с това законче да бъдат санкционирани некоректните и парите да бъдат възстановени. Хитро*. Какво друго да кажа.

Интересно какво ще стане по-нататък. До нарежданията за превод към щатския бюджет има време за още изненади. 🙂

*Случаят сигурно ще се запише в учебниците, които по-късно нашите икономисти ще изучават в училищата и университетите. Дали ще имат умението и смелостта да приложат нещо такова в подобна ситуация в България…?

Седя и си гледам новините, слушам за някакви министри, които били сгафили и още по-лошо – било записано тайно от оператора на една от телевизиите. Ключови думи: седенка, експерти, размотаване.

 

Страшна е силата на медийната манипулация. След края на кадрите се започна едно обсъждане кога и при какви обстоятелства е било постигната мечтата на журналиста – да отрази сензационна новина. 5-10 минутна самореклама на телевизията за голямото постижение.

 

Добре, а в крайна сметка този разговор наистина ли беше толкова скандален?

 

На фона на седенките и експертите съвсем избледня началото на разговора: първо да мислим за числа, съкращения и после… и т.н. И по увереността, и по съдържанието на казаното аз видях единствено твърдост, която трябва да е присъща за министър на финансите. Няма пари без обосновка. Тези думи се оказаха и потвърждение на тезата ми за решаването на проблема, макар и погледната от друг аспект – в количествени, а не в качествени измерения. Сега вече имам успокоението, че си има хора, които са на мястото си. Въпросът е, че позицията им беше изкривена на 180 градуса и рационалните решения ще бъдат още по-смело отхвърлени заради отрицателната нагласа, предизвикана от една медиа.

И добре, при положение, че имаме един министър на финансите, който твърдо настоява числа преди каквото и да е друго и група хора, които явно не ги интересува или не искат да ги интересува какво той казва, значи стигаме до извода, че теорията за „седенката“ е вярна. Не е ли тогава това събиране наистина само една седенка?

 

Сега накратко и по някои други горещи въпроси, свързани със събитието:

– пътуването на министъра на финансите при положение, че има важни преговори. Не само проблемът с образованието е това, с което един министър на финансите се занимава. Не е единственото важно нещо. Ако погледнем само за малко в перспектива, ще ни стане ясно, че един отложен ангажимент днес може да ни струва точно толкова утре, колкото и ползата от днешното съсредоточаване върху образованието, а ако не и повече.

– Защо министърът на образованието продължава да не настоява не само за количествени, но и качествени промени в състава на преподаващите? Това за мен все още е мистерия и дежурно засега го причислявам към слабата политическа воля заради потенциално негативните реакции на обществеността, която се интересува от добруването на учителите.

– Разговорът като цяло. Явно хората, които в момента критикуват двамата министри, си мислят наивно, че каквото се казва пред всички, се говори и насаме и то едно към едно?

– Доверието в медиите като непредубедени е плашещо голямо. А все пак нали зад пулта, зад камерите, пред микрофоните също стоят човешки същества – всеки със своето субективно мнение?

– Кога разумната преценка на един или друг проблем ще започне да надделява над първичната емоционална реакция?????