Аз и моя милост


Изглежда няма да се измъкна от включване в историята с албумите и острова 🙂

Подозирам, че ако пиша описание на темата, ще допринеса за може би едни от най-повтарящите се изречения в българското блог-пространство през последните 1-2 месеца. 🙂 Затова директно:

Правилата на играта за участниците в нея са:

-> цитира този пост;

-> цитира този, който го е посочилvilekula.wordpress.com

-> изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко) като споделя повече за тях и за избора си

-> посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото.

И така, отправям предизвикателството към: katsarov, bella, simplyblue

А ето и албумите, подредени по изпълнители в азбучен ред:

1. Beastie Boys„Hello Nasty“

Поредното нещо, което изпробвах, чувайки за него от братовчед ми. 🙂 Какви ли са пък тези Beastie Boys? Защо ли да не ги чуя? Купих си заветната касетка (по това време вече продаваха оригинални) на пазара „Красно село“. Далечната 1999… Горе-долу по това време и може би благодарение на тази музика се запалих по слушането навсякъде и основно в градския транспорт. Доста настроение създаваше, особено в студената зима, през която го купих.
„Най-моята“ песен: „I Don’t Know“

2. Depeche Mode„The Singles 86>98“

Отново за пръв път чух за тях чрез братовчед ми още в началото на 90-те чрез множеството плакати по стените на стаята му и въртящите се по касетофона песни. Винаги съм ги харесвала, но само толкова, колкото като видя или чуя нещо тяхно и да си тананикам текста часове след това. Едва преди няколко години нещата се промениха. Песните в този албум, макар и писани през различни години и на различни теми, някак си обобщават чувствата, които навява слушането на тяхната музика. В представата ми са записани като изобразяващи мрачно време, време на неизбежни промени, които, макар и да са свързани с неприятни неща, все пак след себе си водят нова надежда. Именно затова не възприемам музиката им като депресираща, наркоманска или каквито там други определения се измислят.

„Най-моята“ песен тук не е една, а са цели три: „Enjoy The Silence“, „Walking In My Shoes“ и „Only When I Lose Myself“

3. Faithless„Outrospective“

Един доста неясен период. Ново начало, също както и звученето в албума. Ходих и на концерта, макар че след това сякаш не беше същото. Днес Faithless звучат също толкова добре, но аз съм се променила. Точно тогава това беше музиката на своето време.

„Най-моята“ песен: „Crazy English Summer“

4. Juno Reactor„Shango“

Много специална музика. Още от първите звуци се запалих. „Solaris“ беше може би първото нещо, което чух от Juno Reactor и оттогава досега не спирам да ги слушам. Вървиш си по улицата и сякаш летиш в друго измерение. Определено не е за всеки: не всеки може да разбере и оцени качеството на това, което Juno правят. „Shango“ е поредното различно нещо, което формацията предприе. И преди, и след този албум тази музика просто разтърсва…

„Най-моята“ песен (макар и „песен“ да не е най-точната дума тук): „Pistolero“ (в момента дори телефонът ми звъни с нея)

5. Queen„Greatest Hits“

Началото на всичко. Изобщо. В далечната 1990 или може би 1991 г. малката Цвети се разхождаше в един голям магазин в центъра на Сандански, където беше на лятна почивка с родителите си. В магазина беше почти празно, май това й беше един от малкото случаи, в които се сблъскваше с дефицита и разбираше, че го има. На празната витрина тип маса със стъкло отгоре имаше много малко касетки и вниманието й беше привлечено от една пиратска касетка на Queen. Днес не ми е изцяло ясно дали съм била насърчена от баща ми, който си е фен на групата от доста отдавна – като ми е подсказал да си я поискам, но едно е сигурно: от този момент нататък, освен че започна по-съзнателната част от живота ми, също и музиката стана неразделна част от него. Затова и този албум ми е най-скъп от всичките и на него отделям най-много място тук. И така, след време започнах да се опитвам да си превеждам заглавията, после изнамерих и някакви текстове: това си беше нещо като първи уроци по английски. С братовчедка ми въртяхме касетките и пеехме песните им по цял ден (Пав, ако четеш това, със сигурност се сещаш за голямото чудене за гласовете в „Under Pressure“).

„Най-моята“ песен: „Don’t Stop Me Now“

6. Vangelis„Blade Runner OST“

Първото нещо, което ми идва наум, когато чуя нещо от този албум, е спокойствие. Спомени от много отдавна. Хубави спомени. 🙂

„Най-моята“ песен: „Tales Of The Future“

7. Westbam„DJF125“

Началото на техно-манията. Доста ясна връзка с ученическите ми години. Всеки път, когато се сетя за него, се сещам и за тогавашните времена. И на стрийт-паради ходих, а една от мечтите ми беше да отида на Love Parade в Берлин. С Westbam, също и всички участващи в Love Parade и Members Of Mayday имах на своя страна силно оръжие против набиращата по това време скорост чалга. Въпреки че едва ли и без нея щях да попадна в клопката на поп-фолка, определено албуми като този ме идентифицираха като различна от тълпата по това време. А както е известно, това да не бъдеш част от тълпата е много интересно.

„Най-моята“ песен (отново „песен“ не е уместно, но се придържам към формата): Time Zone – „World Destruction“

Това е. Благодаря за вниманието и до следващата песен. 🙂

Хммм, не мога да се похваля, че съм от най-активните блогъри, може би и затова на никой не му е направило впечатление, че съм отстъствала толкова дълго от виртуалното пространство.

И какво се случи през това време, което да си заслужава да се спомене?

Може би не съм се хвалила още тук (честно казано не помня) – но вече официално съм бакалавър. Взех си дългоочаквания държавен изпит почти отлично (но пак си е голям успех). Тези 4 години ме научиха на доста неща, въпреки че не мога да не отбележа големите пропуски на системата… но в крайна сметка при дадените условия от всеки си зависи какво ще вземе и ще постигне сам…

Другото нещо – пътувах до Виена по работа, с което си припомних добрите стари времена. Понякога не е чак толкова лошо човек да пътува сам. Чувството да останеш сам със себе си е страхотно. Откъсваш се от всичко тук, вкъщи и можеш спокойно да размишляваш над живота си. Е, чак дотам не стигнах този път…все пак пътуването беше по работа и дните минаха неусетно бързо. Поне успях да поема малка доза интересни места:

Ако душата ми беше музика, щеше да бъде Tiempo Y Silencio.
Ако мислите ми можеха да ме отнесат там, където поискам, щях да искам да съм там.
Ако имах силата да избирам кой сезон да бъде, щях да избера този.

Само ако… Но не ни е отредено да постигаме всичко, което желаем, нали? В противен случай всеки две противоположни мечти щяха да се неутрализират и светът щеше да отиде към самоунищожение, нали?

Бях поканена от Белослава Чолакова да се включа в гореспоменатата игра и да споделя 8 неща, които никой не знае за мен. Не е съвсем ясно дали никой не знае, но поне със сигурност са малко познати.

1. В ученическите години стоях по цели нощи в интернет клуб „Матрицата“ и чатех с приятели, гледах филми…

2. Обичам да се разхождам из централната част на София и да снимам, макар че понякога се притеснявам от вниманието, което привличам и си мисля, че ме вземат за турист.

3. Един ден изминах почти целия път от работното място (кв. Захарна фабрика) до вкъщи (Слатина) пеша. С изключение на отсечката на метрото между „Константин Величков“ и „Сердика“.

4. Исках да уча в Художествената гимназия в София, но родителите ми ме спряха. Записах се в икономическа, а не в езикова гимназия заради повечето часове по информационни технологии. Продължих висшето си образование отново в икономическата сфера, макар че съвсем за малко щях да се насоча към Техническия университет. Икономиката все пак продължи да ми харесва. И по ирония на съдбата сегашната ми работа е нещо средно между икономическата и техническата област…

5. Искам да науча португалски. Не заради чисто „икономически“ интереси, както повечето хора предполагат и затова ме разубеждават да го правя. Просто защото ми харесва как звучи.

6. Голяма мечта ми е да отида в Тибет.

7. Трудно ми е да заспя, ако не слушам музика или не съм пуснала филм, или не гледам телевизия.

8. Не обичам да правя дадени неща само защото така е прието да се прави или защото повечето хора го правят.

Последното май се оказа естествена връзка към заключението ми относно играта. Не мисля да пращам покани до други хора. Моля Белослава, както и всички останали, които са спазили правилата, за извинение. Просто в момента нямам усещането, че искам и че трябва да го направя.

Бележка под черта – може би заради такива като мен подобни неща с времето затихват и е необходимо някой специално да поднови кампанията, за да се продължи играта.