Нека и аз да се включа в голямото четене със моя списък с любими книги. Признавам си, че взех идеята от поста на Eneya.

И така:

1. „Тютюн“ – Димитър Димов – история на размирни времена, времена на кръстопът. История на това какво се случва, когато ценностите се губят. История на една класа, която допринася за собственото си падение, за да бъде заменена от друга, не по-малко несъвършена. Една по-различна история за народните борци – за хората, които стоят зад маската на герои-партизани. Една история, твърде истинска, за да бъде пренебрегнат страха от нея и затова в крайна сметка пренаписана.

2. „1984“ – Джордж Оруел – в какво се превръща животът, когато свободата е забранена дума и все пак желанието за нея се прокрадва…

3. „Соларис“ – Станислав Лем – страничен поглед към човешкото подсъзнание. Какво ще решиш да направиш, ако имаш избор да живееш в мечтите или в реалността..?

4.  „Сто години самота“ – Габриел Гарсия Маркес – животът в своята многостранност – такъв, какъвто е в действителност

5. „Пътеводител на галактическия стопаджия“ – Дъглас Адамс – много ирония за някои аспекти от живота и мноооого смях. А взехте ли си чистата кърпа? 🙂

6. „Животинска ферма“ – Джордж Оруел – забавно и същевременно сериозно представена история на това какво се случва, когато някой реши да си прави затворена икономика

7. „Време да убиваш“ – Джон Гришам“ – когато вземаш нещата в свои ръце, защото не смяташ, че правосъдието ще раздаде справедливост. А какво заслужават убийците на убийците?

8. „Възпоминание за манастира“ – Жузе Сарамагу – следването на мечтите – тези на обикновените хора на фона на мегаломанските осъществени мечти на владетелите.

9. „Крадец на време“ – Тери Пратчет – ако можеше да управляваме времето… И как би изглеждало това на фона на модела на днешния свят, представен ни от Тери Пратчет?

10. „Десет малки негърчета“ – Агата Кристи – един от първите романи от Агата Кристи, които прочетох. По-различен от останалите. Честно казано финалът ме изненада и това ме кара да го включа в класацията.

И аз съм от това поколение, което не е чело много. От друга страна, поне знам, че повечето съм ги избрала самостоятелно и  не просто за да трупам точки за брой прочетени книги. 🙂 Определено има какво да се желае. Сигурно един живот не стига, за да се прочете всичко, което би ми харесало.

Ще добавя и нещо ново към класацията: книга, която чета в момента.

Ф. Скот Фитцджералд – „Нежна е нощта“

А вие, драги читателю? Каква е вашата класация? И какво четете в момента?

Advertisements