Мярката, която американската Камара на представителите гласува вчера – въвеждане на данък от 90% върху бонусите на служители от компании, получили държавна подкрепа за спасяване от кризата, ми се стори доста нестандартна.
След един бърз преглед обаче се оказа, че явно такива методи не са използвани за пръв път от американските конгресмени. Изглежда обаче, че този път случаят е много по-сериозен.
Хубавото в случая беше, че имаха конституционното основание да прокарат такъв закон. В противен случай бонусите щяха да си останат забранена за пипане зона.
Доста арогантно беше действието на мениджърите на засегнатите компании – които най-вероятно ще са Bank of America, Citigroup, JPMorgan Chase & Co, Goldman Sachs Group, Morgan Stanley и, разбира се, основната замесена – AIG. Получават няколко спасителни милиарда от парите на американските данъкоплатци и същевременно си раздават бонусите. Не съм наясно с бонусната политика на топ мениджмънта на въпросните фирми, но поне погледнато отстрани ми се струва доста неправилно решение.

От друга страна, доста интересна ми се стори позицията на американската държава в конкретния случай. Машината се задейства максимално бързо, за да спаси онези, които са твърде големи, за да фалират. Имаше известен пропуск в стратегията и част от парите на американските данъкоплатци отидоха не за спасяване на въпросните големи, а за регулярните бонуси на мениджърите. Имаше и обаче механизъм, вратичка, чрез която да се прокара законче и с това законче да бъдат санкционирани некоректните и парите да бъдат възстановени. Хитро*. Какво друго да кажа.

Интересно какво ще стане по-нататък. До нарежданията за превод към щатския бюджет има време за още изненади. 🙂

*Случаят сигурно ще се запише в учебниците, които по-късно нашите икономисти ще изучават в училищата и университетите. Дали ще имат умението и смелостта да приложат нещо такова в подобна ситуация в България…?

Advertisements