Петъчният работен ден приключи и гледам с радост през прозореца към валящия сняг. Той може и да радва, освен да затрупва колите и пътищата. Всички сме били деца и сме се радвали на снега. Днес, вече пораснали, забравяме за тогавашното щастие, защото в главата ни има мисли как ще стигнем до вкъщи и дали този път кметът ще бъде подготвен за почистването на улиците.
А защо не може да направим по един снежен човек или да замерим някой приятел със снежна топка? Животът може да бъде и весел.
🙂

Advertisements