След поредното убийство, за което разбираш от интернет или от телевизията, следва моментът на бурно несъгласие със системата. После страх. След това може би пускане на мнение в някой форум. Следва превключване на канала или затваряне на браузъра. Накрая посрещане на безразличието и забравата. Поредната лоша статистика за деня.

На призиви „спрете с тази омраза“, „бъдете оптимисти“ се гледа като на детски мечти. Казваш си: действителността е друга, никога няма да се оправим. И това наистина се случва.

Това не е моят живот.

Advertisements