Изглежда навлезе ли човек в някакъв филм, както се изразява една приятелка, си остава за известно време в него. Само сюжетът се изменя, иначе крайният замисъл – не.

Наскоро писах за измамата, на която станах жертва.

Този път не бях аз и не беше съвсем измама, по-скоро шега, но пак попада в общата категория. Звъннали на майка ми от непознат номер и отсреща някакъв глас започнал плачливо „Охх, коремът ме боли, направо умирам, боли ме, боли ме!!!“. Първото нещо, което й хрумнало, е да се притесни много и да започне да звъни на мен, на леля ми, на баба ми.. След като й обясних, че става въпрос или за познатите случаи на изнудване на хора по телефона, или за детска шега, тя се успокои и аз предприех действия.

Още от факта, че обадилият/ата се не си беше сложил CLIR и майка ми успя да ми даде номера, от който са звъннали, ми стана ясно, че това е работа най-вероятно на някой скучаещ тийнейджър. Обадих се и попитах най-учтиво какви здравословни проблеми имат и защо не са се обадили на Бърза помощ, а на случаен номер. Не е учудващо, че отсреща момчето/момичето започна да се оправдава, че не е той/тя и не знае за какво става въпрос. Не знам дали беше правилно като факт, но накрая добавих: „Внимавайте, че това е подсъдно!“ и на думата „подсъдно“ отсреща затвориха.

Ясно е, че са скучали и затова са решили вместо на шах да си играят на телефонни терористи (може би не е най-точната дума, но за това се сетих). Проблемът не е в това, че са решили да се забавляват. Проблемът е, че досега никъде не съм чула публично да се предупреждават децата да не си правят такива шеги. Не знаеш кой може да е отсреща и как може да реагира. Не всеки веднага би разбрал шегата.

Другото нещо – това, което свързва този случай с другия, в който самата аз станах участних, е по-лошата форма на подобни телефонни обаждания: истинските измами. Вече имам поне няколко близки, в чийто семеен кръг някой е получил обаждане, че скъп роднина е катастрофирал или е арестуван. За жалост никой още не е предприел нещо, за да бъде открит съответният измамник и да бъде съден както си му е редът.

И понеже няма нищо случайно, моят опит с таксиметровия шофьор ми показа, че е по-добре да сигнализираш и (може би) нищо да не стане, отколкото да си мълчиш и така да толерираш престъпниците. Да, дребни са в сравнение с големите „риби“, но удрят най-директно по нас, съвестните граждани.

Затова, моля Ви, сигнализирайте! Никога не знаете как могат да се обърнат нещата! По-добре безуспешно, отколкото да се измъчвате, че не сте направили нищо!

Advertisements