Днес гръмна поредната неприятна новина от банковия сектор: засечена е измама, причинила загуби за около 5 млрд. евро на Сосиете Женерал. Новината гласи, че един-единствен служител – Жером Кервиел, е отворил дълги позиции на фючърси върху европейски пазарни индекси; след последните дни на вълнения на световните пазари загубите са достигнали невероятната сума от около 5 милиарда евро! Твърди се, че той и само той е виновен за измамата, като е успял да осъществява транзакциите, като умело ги е прикривал, използвайки опита си в банката за процедурите по управление на риска.

Оставяйки настрани факта, че предстоят тежки дни за Сосиете Женерал и се говори (естествено) за поглъщане на банката, днешната новина ми навява няколко теми за размисъл.

Първо, интересно и много съмнително е как е възможно около една година един-единствен служител да извърши подобни сделки и да остане извън обсега на всевъзможните контролни звена на банките?

Второ и нещо като продължение на първото, изглежда въвежданите през последните няколко години все по-драконовски мерки все пак могат да бъдат подминати – и то твърде възможно от само един човек. Basel II в крайна сметка въвежда много изисквания при управлението на операционния риск (а ако не се лъжа този попада в тази категория), но от изисквания до изпълнение има много разстояние.

Трето, това е поредният удар по световната банкова система след отчетените загуби за милиарди долари от най-големите: Citibank, JP Morgan Chase, Bank of America, ABN Amro, HSBC, ING и други по повод кризата с ипотечните кредити в САЩ. Естествено, управителят на френската централна банка не пропусна да направи станрадтното в такива случаи изявление, че SG се е съвзела само за няколко дни, всичко е наред, следователно клиентите да спят спокойно. Но специално във Франция нещата едва ли ще са същите. А доколкото мога да предположа, на други места в Европа – също. Може би това ще е повод за поредните обсъждания на ниво ЕС, Европейска централна банка е други институции, въвлечени в историята, да мислят какво да се прави оттук нататък. Вече споменах за притесненията на обикновените хора, ползващи даден банков продукт в системата, дали парите им са на сигурно място. Чак до паника едва ли ще се стигне, но съм сигурна, че настават нови времена на банковия пазар: хората все по-малко ще вярват на уверения, че всичко е наред.

Четвърто, как ли ще се отрази това на българската банкова система? Вероятно никак. Факт е, че другият голям проблем напоследък – този с ипотечните кредити в САЩ, нямаше може би почти никакъв ефект у нас (може и да има, но поне не ми е известно – нека по-големите специалисти да кажат). В този случай е въвлечена банка със сравнително активно присъствие на българския банков пазар. От финансова гледна точка, при положение, че още от днес е взето решение от централата във Франция за допълнителна емисия на акции за финансиране на създадената дупка в баланса, едва ли ще се очаква нещо да повлияе на нормалното функциониране в България. Честно казано се съмнявам изобщо да има някакви сътресения в тази област. От гледна точка на паниката – там вече нещата са други. Новининрските емисии винаги избират най-стряскащия начин за съобщаване на подобни новини. Но си мисля, че нещо, случило се във Франция, звучи твърде далечно на средностатистическия клиент.

Интересно ми е как ще се развие историята по-нататък… Като пето и за финал мога да кажа със 101% сигурност, че това ще е поредният случай, който ще влезе в учебниците след случая с Ник Лийсън и Barings.

Advertisements