Всеизвестен факт е, че на прага на всяка нова година човек си пожелава хиляди хубави неща и най-вече си обещава да направи много повече, отколкото през изминалата година – коренно да промени живота си към по-добро:

– да смени крушката пред входната врата на апартамента, тъй като изгоря преди няколко месеца;

– да спи 8 часа, а не 6.3 часа;

– да планира какво да харчи вместо да харчи за всичко останало освен планираното

и т.н.

В така нататък естествено се включват безброй други варианти на обещания за личния живот, за работата, за околните…

Какво се случва обаче на 02.01 всяка година? На 01.01 сънят и евентуално изпития алкохол са си казали думата и на 02.01 вече магията на Коледа и блясъкът на новогодишната нощ са си заминали на почивка за около 360-65 дни и човекът не си спомня какво си е пожелал. Дори и дали изобщо си е пожелавал нещо. Или пък си спомня, но решава, че пожеланието е за 365 дни и има време до 364-тия, може и тогава да се направи нещо за причината за обещанието.

Тук идва един много сладък момент: има си и пищови за тези обещания/пожелания. Често срещаните напоследък късметчета са си направо подсказки за това, което искаме да постигнем през новата година. Пожелаваш си нещо, а късметчето по някаква случайност ти напомня за това пожелание и буквите те удрят по челото всеки път, когато се разровиш в чантата или якето си и намериш окъсаното и смачкано парче хартия. „Осмисляне на живота“ – това ми напомня, че за живота ми е важно да постигна това, което см си обещала: да сменя крушката пред входната врата, като това ще стане само ако съм си осмислила живота преди това!

Хайде, стига. Винаги става едно и също. Правим ли обещания за промени в живота си в условията на ключови моменти или по официални поводи, накрая изходът в повечето случаи е един: нищо!

Обещанията трябва да се правят през цялата година, не трябва да има само точно определени дни за това – новогодишната вечер, рожденият ден и т.н. Колкото повече се забързваме в ежедневието си, толкова повече забравяме, че само едното пожелание на фона на фойерверките и гърмящите пиратки не може да ни донесе желаната промяна. Едно късметче също не може да помогне повече от това да напомня за себе си при ровенето в чантата или якето, докато собственикът на споменатите не реши да ги разчисти и да изхвърли и късметчето (естествено, с обещание към себе си да запомни съдържанието му).

Самата реалност го изисква всеки ден да се държим така, все едно е Нова година и да си напомняме съвсем реално какво искаме да постигнем – със или без омазнени от баницата късметчета. Нали искаме да променим нещо? Всеки ден трябва да се борим за него. Иначе същата тази реалност ни удря по челото също както и късметчето. За съжаление по-болезнено:

– снегът ни затрупа и хора загиват не заради яростта на природата, а заради нехайството на останалите хора. Справка: банки, Варна, козирка

– трети хора/често съвпадат с вторите/ използват всеобщото объркване и с няколко твърди точно подбрани думи само за няколко дни си надграждат рейтинга. Справка: софийските снежни неволи, ББ-то

И в такива условия може ли човек да не се запита: защо ми е да си пожелавам хубави неща на точно определени дни, като борбата ще е през цялата година?

Нищо, все пак още си пазя късметчето. Малко е мазничко заради баницата, но поне има с какво да се занимавам в градския транспорт, докато автобусът е в задръстване.

Advertisements