Говори се много и навсякъде за проблема, чета оттук – оттам и накрая се мотивирах и аз да добавя нещичко: съвсем простичко и стегнато относно възможни решения на проблема с учителските заплати.

И така, за да се даде, трябва да се вземе отнякъде. Парите за училищата идват от две места – от държавата и от общините – в зависимост от това дали училището е държавно или общинско. А преди това тези институции, ако мога така да ги нарека, са получили същите тези пари под формата на данъци.
Аз съм твърдо ЗА повишаването на учителските заплати, но единият вариант това да стане е за сметка на някой друг, получаващ пари от държавата или общините. Гледала съм държавния бюджет, чудила съм се – трудно е – всеки иска… Най-малко като че ли е оправдана високата сума, която получава Министерство на отбраната. Ако гледаме на държавата като изпълняваща чрез държавния бюджет социална функция, това най-малко се постига с парите за отбрана… не сме във военно положение и за мен е напълно абсудно да се харчат милиарди за нещо без директна обосновка. За съжаление май сме принудени заради членството в НАТО… Ако милиардът за МО се даде на МОН, нещата ще се оправят…
Дотук нещата са ако парите за учителите дойдат за сметка на някой друг.
Другият вариант е просто номинално да се увеличат държавните разходи, а това по принцип е трудно да се направи просто ей така заради многото фактори, които са обвързани с него. За момента като че ли с международните финансови институции е по-трудно да се преборим за такива неща. Подозирам, че именно те (най-вече в лицето на Международния валутен фонд) са тези, които натискат правителството да не правят големи отстъпки. Хората просто прилагат твърдо консервативни мерки предвид исторически доказаната слаба финансова дисциплина на управляващите преди години.
От друга страна, правителството и МОН в частност са абсолютно виновни по един единствен параграф – че не успяват да намерят волята да създадат и наложат цялостна стратегия за образованието. Учителите искат повече пари, но не може за всички по равно, трябва тези, които са по-качествени, да бъдат оценявани по-високо и да им се вдигат заплатите не със 100%, а дори и с 200-300%, защото са си го заслужили. Просто никой не седна да им обясни, че в условията на пазарна икономика дори и в тази професия се прилага принципът на производителността на труда: ако работиш повече, ще получаваш повече.
Така че за мен по-дългосрочните решения са няколко:

1. Разработване на стратегия и то не нещо твърде отнесено и далечно, а простичко. Гореспоменатата система за оценяване на преподавателите да се въведе и на нейна основа да се определят и заплатите. Но да е с прости и прозрачни критерии за оценка. И така – работиш повече – получаваш повече.

2. Да се съкратят парите за отбрана – вече процесът на модернизация на армията трябва да е приключил, нали и войската се съкрати значително, със сигурност в момента се пръскат пари на вятъра, но просто който трябва да контролира не си е свършил работата. А НАТО да си гледа работата, при всяко харчене си има основание и ако условията за модернизация са изпълнени, няма никакво основание да се престараваме.

3. Създадените спестявания от т.2 да се прехвърлят за образование.

И така всички са доволни и щастливи. И работливите, и мързеливите учители получават справедливо възнаграждение. И работливите, и мързеливите са достатъчно мотивирани да се стараят за повече, след като имат ясно поставени критерии за издигане.

Не се ангажирам с изчерпателност, нито с дълбочина на обосновката. Съвсем простичко си изложих собственото мнение. На практика със сигурност решението и много по-сложно, тъй като има много допълнителни обективни фактори, както и субективни такива, които изкривяват всякакви прогнози за решаване на проблема – като политически игри, корупция и др. такива приятни неща.

Advertisements