Бях поканена от Белослава Чолакова да се включа в гореспоменатата игра и да споделя 8 неща, които никой не знае за мен. Не е съвсем ясно дали никой не знае, но поне със сигурност са малко познати.

1. В ученическите години стоях по цели нощи в интернет клуб „Матрицата“ и чатех с приятели, гледах филми…

2. Обичам да се разхождам из централната част на София и да снимам, макар че понякога се притеснявам от вниманието, което привличам и си мисля, че ме вземат за турист.

3. Един ден изминах почти целия път от работното място (кв. Захарна фабрика) до вкъщи (Слатина) пеша. С изключение на отсечката на метрото между „Константин Величков“ и „Сердика“.

4. Исках да уча в Художествената гимназия в София, но родителите ми ме спряха. Записах се в икономическа, а не в езикова гимназия заради повечето часове по информационни технологии. Продължих висшето си образование отново в икономическата сфера, макар че съвсем за малко щях да се насоча към Техническия университет. Икономиката все пак продължи да ми харесва. И по ирония на съдбата сегашната ми работа е нещо средно между икономическата и техническата област…

5. Искам да науча португалски. Не заради чисто „икономически“ интереси, както повечето хора предполагат и затова ме разубеждават да го правя. Просто защото ми харесва как звучи.

6. Голяма мечта ми е да отида в Тибет.

7. Трудно ми е да заспя, ако не слушам музика или не съм пуснала филм, или не гледам телевизия.

8. Не обичам да правя дадени неща само защото така е прието да се прави или защото повечето хора го правят.

Последното май се оказа естествена връзка към заключението ми относно играта. Не мисля да пращам покани до други хора. Моля Белослава, както и всички останали, които са спазили правилата, за извинение. Просто в момента нямам усещането, че искам и че трябва да го направя.

Бележка под черта – може би заради такива като мен подобни неща с времето затихват и е необходимо някой специално да поднови кампанията, за да се продължи играта.

Advertisements