Четейки блога на Белослава Чолакова, се сетих за нещо, което ми се случи неотдавна. Трябваше да открия един човек, друг ми даде имената му, намерих контактната информация и се свързах. Преди да се свържа обаче за миг се сепнах: може би е добре отново да се обадя на онзи човек, за да потвърди дали наистина се свързвам с този, който ми трябва. Но телефонът му даваше заето. Отказах се и потърсих другия. Оказа се впоследствие, че са ме насочили погрешно и се почувствах ужасно неловко от цялата ситуация.
Интересното е, че докато служах сигнала за заето, си мислех: дали това, че няма да се свържа, няма да бъде от решаващо значение по-късно? И наистина – ако бях успяла да се свържа, неловката ситуация щеше да бъде избегната.
Часове по-късно вече бях на себе си и се успокоявах, че така е трябвало да се случи, че не е случаен фактът, че не съм могла да се свържа и да избегна последвалата ситуация.
Така е трябвало да се случи…Твърдо вярвам в тези думи. Вярвам едновременно с това и в способността на хората сами да определят съдбата си. Напук на всички, които са привърженици на една от двете крайности. Сигурно това е вследствие на някакво мое професионално изкриваване, изразяващо се в това да мисля по-структурирано (може би не е точната дума) и чрез логика и формули (хм, или по-точно математически зависимости?). И в случая и двете неща могат да определят съдбата ни – както може да съществуват едновременно няколко променливи, които да влияят на дадено явление (респ. нещо друго).

Сигурно е трябвало така да се случи, че да попадна на тези постове точно днес???

Advertisements