В момента си почивам по най-странния начин, който съм прилагала досега. Намирам се в един от вътрешните дворове на УНСС (за който не е ясно – Университет за национално и световно стопанство). Седя на една пейка под специално поставен зелен чадър без рекламни надписи и пиша на лаптопа си тези думи.

Пиша и си разсъждавам колко неща са се променили откакто влязох в университета преди 4 години.

4 години по-късно едва мога да разпозная това място – сравнено с времето, когато постъпих тук.

Студентски град се е превърнал в още по-отвратително място за живот. Има все повече коли, хора, нопостроени заведения, блокове, търговски комплекси, както и все повече строящи се в момента. Има все по-малко зелени площи или открити пространства като цяло. А, да – все пак да отбележа, че за пръв път виждам да се ремонтира основно цял блок на УНСС – 23ти!

Самият УНСС също е много по-различен от преди 4 години. Всичко е ремонтирано, лъскаво, ново. Вече в стаите през зимата вятърът не влиза през огромните процепи на остарелите рамки на прозорците. Сега всичко е с нова дограма. Информационната система за студентите, вече качена и онлайн на сайта на университета, съдържа все повече информация и май по-честото й обновяване е единствено въпрос на време. Дори хората от администрацията като че ли започват да свикват с това и да обновяват все по-често информацията, за която отговарят и да я качват онлайн.

Да, много неща са се променили: за добро или зло. Но дали зад маската нещата са се променили изобщо?

На последния въпрос нямам намерение да отговарям…

Advertisements