Колкото повече човек привиква към един начин на живот и колкото повече този тип ежедневие се запълва с еднообразни ситуации, толкова повече губи други свои способности, интереси или просто мисли.

Изглежда това е едно от последствията на днешния живот, въртящ се около едно: работа-близки-работа и отвреме-навреме сън. Светът навън е толкова богат на новости и емоции, но просто нямаш време да се обърнеш и да го видиш. Или пък гледаш, но не виждаш. Четеш думи, но вече не ги разбираш.

И какво? Животът си тече бързо, не чака да се осъзнаеш. Чувството за удовлетворение и степента, до която то се изпитва, не са фактор, от който времето се интересува.

Има толкова неща, които не познаваме или които не искаме да опознаем. Няма време за такива глупости, нали? За какво ни е духовно богатство, като и така малкият свят, който сме изградили около себе си, ни е достатъчен…или поне така си мислим.

За всеки е отредено различно време, в което ще се събуди. Или пък да не се събуди никога.

Аз искам отново да съм будна.

Advertisements