Когато един човек е дълбоко наранен от друг и чувства, че деянието е умишлено, инстинктът му казва да търси отмъщение.

Каква е реалността
Днес повечето хора са егоисти. Всеки е хванал своето късче и не го пуска, а същевременно се опитва да тегли и от чуждото. Искаме колкото се може повече, а защо не всичко, като по пътя газим когото срещнем. Уверени сме, че животът е такъв – една голяма битка – и затова всеки дн за нас започва като война. Предполагаме, че това, което ние правим, всички го правят и обратното. Държим се зле, защото очакваме, че и нас непременно ще ни тъпчат. А когато се опитат да ни стъпчат, решаваме да отвърнем на удара с удар: „око за око, зъб за зъб“. Широко възприето е, че това поведение е нормално и само по този начин се оцелява.

Защо
Това е труден въпрос, но все пак нищо не пречи да опитам да поразсъждавам върху това. Ясно е едно: че в случая става въпрос за бългрската действителност и никоя друга, все едно напълно сме изолирали всички останали народи и общества. Българското общество в най-близкото минало е било белязано от една измамна осигуреност, едно измамно равенство. Всички са били равни, но някои – повече от останалите. Идеята за всеобщо благоденствие не се реализира в крайна сметка. На всичкото отгоре всеки, който е имал нещо против съществуващата ситема, по някакъв начин е бил подлаган на, да го кажем, някаква форма на тормоз. А когато от една страна се прокламира свобода, а от друга – безмилостно се потиска, се развива едно вътрешно чувство на неудовлетворение, сякаш някой е сложил невидими окови. Безмълвно се носи информацията за несправедливостите и не се знае кой е приятел и кой – враг. След промените надеждата, че думата „промени“ е използвана на място, сякаш не са оправдани и хората все повече започват да се разочароват от новите лица, които са им носили надежда. Това чувство на разочарование се предава от поколение на поколение, както всяка вечер по-възрастните в семейството разказват истории на по-младите и им предават своята мъдрост. И днес поколенията продължават да се смяненят, недоволството продължава да се предава, а с него и недоверието към хората и усещането, че всеки е сам за себе си. Или всички са добри, или никой не е. И след като срещаме толкова хора, които не са добри, значи никой не е. Така разсъждава един човек и действа против другите. А същите тези други знаят, че отвсякъде могат да поемат такива удари и затова ответният удар е напълно оправдан: „Или аз, или те!“

За какво се подвеждат отмъщаващите
Основният проблем идва от факта, че когато един човек е получавал много удари, опитвал се е да издържи стоически и да не се поддава на изкушението да отвърне със същото, идва една критична точка. В тази точка човекът е поставен пред избор: или и аз ще правя така, или няма да „оцелея“. Основната грешка, която този човек прави, разсъждавайки така, е, че приравнява нещата само до черно и бяло и не може да види истинските цветове на дъгата. А те се изразяват в това, че хората, причинили им болка, в своята злоба и ярост са всъщност много слаби. Само човек, истински ограничен и слаб може да прибегне до такива методи. А грешката на решилия да отмъщава е в това, че не забелязва колко слаба е всъщност отсрещната страна. И как се бори с всякакви низши похвати, за да оцелее. Всъщност ударът е защитна реакция на уплашен човек. А нашият бъдещ отмъстител е твърде заслепен в яростта си, за да забележи това.

Какво е по-доброто решение
Не претендирам, че знам универсалната истина и имам винаги точното решение на даден проблем. Но все пак когато един човек е обиден и подведен от друг, първото нещо, което трябва да направи, е да се опита да разбере мотивите на другия и след това да действа. А действието – това е просто да се излезе спокойно от ситуацията и да се стреми да бъде по-добър от другия. Да прояви разбиране, а защо не и да помогне. Това за мен е по-силният от двата удара: да покажеш, че въпреки причинената болка, ти мислиш за другия човек и искаш да му помогнеш. Или най-малкото да покажеш, че не ти пука и че се чувстваш напълно добре дори и след нанесения удар. Кой ще се осмели да повтори удар върху човек, който не показва слабост и заинтересованост?

Advertisements