Днешният ден за мен през по-голямата си част беше ужасен. Появи се проблем, който ме шокира и изнерви безкрайно много, но подробностите за него нямат значение.
Важно е какво последва след това.
Силата на приятелството? Да, наистина съществува и днес се прояви в пълния си блясък за мен. Някъде между облаците, които се бяха струпали над главата ми, видях слънцето.

„Само човешкият живот не може да се възстанови, всичко останало е поправимо.“

Една подадена ръка и една усмивка.

Нечия друга мъка, споделена с мен.

И накрая…сградите и улиците, хората, бързащи към вкъщи. Мантинелите между срещуположните платна, които поради бързата скорост сякош се сливат в една обща.

Съзерцание и една въздишка.

И край.

Сега остава само тишината и „A Sea Named Solaris“ на Vangelis
Денят може и да не беше добър, но вечерта ще бъде.

Advertisements