Днес, както си вървях из центъра на София, реших да мина през пазара за антики пред „Св. Александър Невски“. Това място винаги ме е привличало много и всеки път, когато мина, с голям интерес разглеждам предмети от отминали времена. Досега не се бях интересувала нито от цени, нито от определени предмети. Но днес за пореден път забелязах пълната серия пощенски марки с цар Борис ІІІ и се престраших да питам за цената. Пет пощенски марки за 10 лева…стори ми се нищожно и дори обидно малко. Освен в магазините за антики и във филателистките клубове подобни скъпоценности не могат да се намерят лесно. Разбира се, известна част от марките се намира в частни колекции, но… Както и в моя случай. Когато бях малка, баща ми ми подари последния си запазен класьор с най-ценните марки, включително няколко на цар Борис ІІІ, както и на малкия Симеон. Пазех ги като очите си с идеята, че някой ден ще струват цяло състояние и може да ги продам изгодно. Но постепенно те за мен се превърнаха в скъпоценност и вече и през ум не ми минава да ги продавам на когото и да е и на каквато и да била цена. Това е история, семейно богатство. И да струва някакви си 10 лева? Може би именно защото чуждестранните посетители на открития пазар не се интересуват толкова от българската история, затова и досега не са били изкупени…

Същото важи и за стари монети. Както е известно, българските земи имат богато минало. Всеки народ, минавал оттук, е оставил по нещо от себе си и това важи с пълна сила за монетите. А нима една монета отново с цар Борис ІІІ реално струва 2 лв.? Това ли е казал пазарът??? Вярно, все още не е минало достатъчно време и все още има голямо предлагане, но…някак си тъжно ми стана. Вкъщи имаме и стари монети – като гореспоменатата, също и югослевски (още когато държавата е била монархия), както и други неразгадаеми. Ето как се котира малкото семейно богатство. 2 лева. А изкупуването самите търговци на пазара сигурно дават левче.

Колкото повече вървях, толкова повече се натъжавах, осъзнавайки, че части от историята ни се продават на безценица и по този начин напускат страната ни…за да им се радва и цени някой на другия край на света.

В сегашния момент си задавам няколко въпроса, които са по-скоро храна за размисъл, отколкото желание да получа веднага съответните отговори.

Това ли са пазарните цени на антиките? На българската история?

Ако са това, тогава има ли връзка определянето на пазарната цена с уважението на българската история от страна на българите?

Ако има връзка, доколко тя е обратима и от какво зависи това да се промени?

Кога ще има промяна?

~~~

Послеслов:

Твърдо реших постепенно да изкупя освен горепосочените пощенски марки и други серии, които смятам за ценни. Както и други скъпоценни предмети…

Advertisements