Днес прекарах един на пръв поглед лек ден на работното място. След приключване обаче за пореден път осъзнах, че все повече и повече се пристрастявам към работата и устройството, чрез която я върша – компютърът. Когато съм пред него и се взирам през целия ден в Excel таблици, се чувствам прекрасно, дори накрая се хванах за една идея и останах до по късно.

„Събуждането“ дойде малко по-късно, когато вече се намирах в служебния автобус и чаках да потеглим в посока другата част на столицата. Отново се появи познатото усещане за „стягане под лъжичката“ и само за момент дори съжалих, че съм си тръгнала от офиса.

Рутината ме повлече така, както не бях и очаквала. В днешни дни това се случва с много хора като мен и се питам как все още не виждам всеки ден поне един човек, припадащ от умора на улицата. Прминавала съм през многобройни обучения за управление на стреса, а най-вече съм преминавала през много реални стресови ситуации на друго място, но стресът при еднообразен дневен график е като че ли най-голям.

Широко разпространеното вярване, че „мога още малко“ важи с пълна сила и аз съм ярък пример за точно това. Това, което искам да праменя, е графика ми на работа-почивки…този компютър може и да си почине и да не ме гледа поне за 5 минутки на 2 часа, както си и трябва. А след края на работното време предполагам, че не съм единствената, за която е предизвикателство да не се захвана с нещо на личния ми компютър вкъщи… Дисциплината е важно нещо 🙂

Но най-важното са съпътстващите методи за отпускане… на този етап е планираното пътуване до Истанбул… Ще бъде време за тотално отпускане и размисъл…липсват ми тези моменти още от пътуването до Полша миналата година ТОЧНО по това време…

Но засега, когато съм си все още в задушаващата София, едно малко мисловно пътешествие също може да помогне. А защо не три мисловни пътешествия?

Пътешествие №1 Причината за решение за другите пътешествия. Орхан Памук – „Бялата крепост“. От известно време, слумайно или не, авторът и неговите книги ми се „натрапват“ където и да отида. Накрая реших да прочета някоя рецензия в интернет, допадна ми и реших: купувам я. Днес стигнах с последни усилия до Mall Sofia – нали ми е на път след работа – и отидох в книжарницата на Сиела (след неуспешен опит дни по-рано в малка книжарничка реших да опитам при големите). Доста тематично около пътуването ми до Истанбул… Ще пиша отзиви от книгата, когато я прочета след няколко дни).

Пътешествие №2 Стивън Хокинг – „Кратка история на времето“. Имам големи очаквания към тази книга, обичам философската вълна, която ме поглъща и понася, когато чета такива неща. В интерес на истината първо видях „По-кратка история на времето“. И понеже си падам по по-дългите неща (без асоциации с нищо друго), реших да избера…кратката версия 😀

Пътешествие №3 Яна Генова, Георги Господинов – „Инвентарна книга на социализма“. След избора на предходната книга точно се бях запътила към касата, когато погледът ми беше привлечен от една…тетрадка. Но предположението ми се оказа почти вярно. Всъщност това се оказа инвентарна книга. И докато типичните инвентарни книги не са ми никак любими, то тази веднага ме привлече по две причини. Първо, това е част от миналото, за което много хора днес говорят – някои добро, други – лошо. И докато тълкуването на значението на тези предмети в живота на хората тогав може да е различно, то винаги си остава постоянна една тяхна характеристика – че носят духа на едно отминало или не съвсем време, оставят спомен. А аз искам да знам повече за това какво е било това време. Другата причина е, че някои от нещата ги помня и е хубав повод са се порадвам на неща, които са били част от първите ми спомени изобщо.

Advertisements