Какво да кажа за новото шоу „Music Idol“? Измина известно време от започването му и ми беше интересно как ще се развие. Особено след гръмкото му рекламиране като налагане на нови позитивни ценности. Или аз нещо не разбирам от начина на изразяване на журито, или има нещо не съвсем позитивно и в това предаване. Оставям настрана факта, че основната му идея е правене на шоу и реклама.

За мен беше потресаваща пълната липса на елементарно уважение към кандидатите за слава от страна на горепосочените лица – половината от които иначе много ценя като изпълнители (Йорданка Христова и Дони).

Естествено, потърсих някакво логическо обяснение за това.

1. Журито просто се държаха нормално и в типично техен стил се отнасяха с кандидатите. Съмнявам се да е така. Предаване, целящо се към голям успех, не би позволило на когто и да е да се държи по начин, противоречащ с концепцията на шоуто.

2. Всичко е част от шоуто, включително лошото отношение. Предполагам, че това е по-вероятното обяснение. В такъв случай вероятно предварително са обяснили на участниците какво ги чака и да не се „връзват“ на обидите. Целта е някакъв тип атрактивност. Целевата група най-вероятно са младите хора тип „бунтари“, а защо не и останалите. Напомня на родителските критики и това послание се възприема изключително лесно от въпросната група, тя проявява интерес „този път за какво ще ги наругаят“. Следователно рейтингът се вдига, оттам и атрактивността за рекламодателите, а оттам – и шансът за втори, още по-успешен сезон. Май се приближавам до истината, нали?

И докато за пълната истина няма значение – всеки си прави догадки, плъзват слухове и т.н., то фактите си остават факти по отношение на въпросните ценности. Това, което виждам да се случва, макар и представено съвсем невинно между шеги и закачки, е само част от негативните послания, които непрекъснато се появяват из българското информационно пространство. Ако вярваме на видяното и чутото, обидата вече се приема за положителна ценност или просто за част от живота.  Вече редовно се използва за провокиране на потенциалнте потребители на даден продукт или услуга. Пример за продукт – „Спрайт“. Кой не се сеща за рекламите с ученици, които се присмиват един на друг просто защото се показват  „нещата такива, каквито са“? И ако това може и да е вярно, ТРЯБВА ли да е така???

Някой изобщо дава ли си реална сметка за ефекта, който подобни инициативи като горепосочените две оказват върху хората? Когато видиш нещо за първи път, ти прави силно впечатление и може би се замисляш за реалното му влияние. Когато го виждаш непрекъснато, то става част от живота ти и вече е нещо напълно нормално и наистина посланието, че нещата са такива, придобива реален смисъл.

Как трябва да бъде?

Advertisements